За мен

Името ми е Мартин Гергов, роден съм на 18 май 1979г.
Израснал съм в селo Свирачи, разположено близо до град Ивайловград, и село Нивянин до град Враца.
Живея в гр. София, женен и с дете. Бивш пехотинец.

Аз съм четирикратен републикански шампион по пауърлифтинг, трикратен вицерепубликански шампион, петкратен бронзов медалист, четвърти на Световното първенство по пауърлифтинг за младежи по м. тяга.
Участвал съм в много телевизионни предавания и реклами на големи ТВ и компании, а през 2009г. продуцирах и заснех собствен риалити фитнес проект, носещ името “На война с мазнините без повиквателна”.
Той бе класиран сред над 600 участника от които бяха одобрени 82, и излъчен на големи компании като UNIVERSAL, FOX, LIONSGATE, HBO и други на най-големия фестивал за трейлъри в Лос Анджелис на 30 юни 2010г.

Фитнес консултант и автор съм в големи издания, като Vratovrazka.bg-онлайн лайфстайл списание само за мъже, и най-четената печатна медия в България - Вестник “Труд” и др.
Учил съм във “ВВОВУ Васил Левски”, гр. В. Търново и “Национална Спортна Академия”.

МОИТЕ ТРЕНЬОРИ

Митко Иванов - Национална Спортна Академия
Андон Николов - Олимпийски шампион по вдигане на тежести
Галин Коларов - Балкански шампион по културизъм
Доцент Димчо Бъчваров - Национална Спортна Академия

СЪСТЕЗАТЕЛНА КАРИЕРА

РЕПУБЛИКАНСКО лично първенство по силов трибой 2000 г.
Титла: Републикански шампион на Държавно-лично първенство по силов трибой.
Постижение: 610 килограма в трибоя в категория до 75 килограма.
Място на провеждане: град София 17 март 2000 година.

РЕПУБЛИКАНСКО отборно първенство по силов трибой 2000 г.
Титла: Републикански шампион на Държавно-отборно първенство по силов трибой.
Постижение: 600 килограма в трибоя в категория до 75 килограма.
Място на провеждане: град София 07 октомври 2000 година.

РЕПУБЛИКАНСКО лично първенство по вдигане от лег 2002 г.
Титла: Републикански шампион на Държавно-лично първенство по вдигане от лег.
Постижение: 145 килограма вдигане от лег в категория до 67, 5 килограма.
Място на провеждане: град София 19 май 2002 година.

РЕПУБЛИКАНСКО отборно първенство по силов трибой 1999 г.
Титла: Републикански шампион на Държавно-отборно първенство по силов трибой.
Постижение: 525 килограма в трибоя в категория до 75 килограма.
Място на провеждане: град София 28 ноември 1999 година.

СВЕТОВНО отборно първенство по силов трибой 2001 г.
Титла: Девето място и четвърто място по мъртва тяга на Световно първенство.
Постижение: 652, 5 килограма в трибоя в категория до 75 килограма.
Място на провеждане: град София 11-16 септември 2001 година.

РЕПУБЛИКАНСКО отборно първенство по силов трибой 2001 г.
Титла: Вицерепубликански шампион на Държавно първенство по силов трибой.
Постижение: 605 килограма в трибоя в категория до 75 килограма.
Място на провеждане: град София 06 октомври 2001 година.

РЕПУБЛИКАНСКО отборно първенство по силов трибой 2002 г.
Титла: Вицерепубликански шампион на Държавно първенство по силов трибой.
Постижение: 550 килограма в трибоя в категория до 75 килограма.
Място на провеждане: град София 05 октомври 2002 година.

РЕПУБЛИКАНСКИ личен отборен шампионат по силов трибой 2000 г.
Титла: Бронзов медалист на Държавно-лично първенство по силов трибой.
Постижение: 532, 5 килограма в трибоя в категория до 75 килограма.
Място на провеждане: град София 19 февруари 2000 година.

ГРАМОТИ, ДИПЛОМИ, УЧАСТИЯ

КАК ЗАПОЧНАХ СЪС СПОРТА

Състезанията са част от живота на всеки истински спортист.
Това е професионалният спорт.
Обсипан с лишения, нерви, болка, неуспехи, успехи.

Запомнете добре горните редове преди да започнетеда се занимавате професионално със спорт.
Ако се чудите как започнах, сега ще ви разкажа!
Никой от родителите ми не е бил спортист.
Баща ми, който е от с. Нивянин, обл. Враца е бивш военен, а майка ми музикален ръководител.
Спомням си, че майка ми искаше да ме учи да свиря на акордеон, защото имаше школа, но аз нямах желание. Имам спомен, че баба ми е била по на “ти” със спорта.
Още в пети клас започнах да спортувам.

Правех набирания, кофички, лицеви опори и т.н.
Виновникът, който ме запали по спорта бе мой братовчед с впечатляваща за времето си физика. Така малко, по малко заяквах, тренирайки почти всеки ден.
В училище нямаше кой да ме бие на коремни възлизания или набирания.

ПЪРВАТА МИ ФИТНЕС ЗАЛА

За първи път влезнах във фитнес зала, в девети клас.
Също така, тогава тренирах и таекуон-до.
Започнах силовите си тренировкив малко мазе, миришещо на мухъл с правени ръждиви уреди, където лятото беше задушно, зимата доста студено, но това не ми попречи.

В дести клас се преместих в зала на по добро ниво.
Там обаче си имах доста неприятности, защото бях 43 кг.
Всеки се бъзикаше с мен. Имах си дори прякор Херкокалес.
Въпреки това, не им обръщах внимание.
Бях си измислил поговорка “Винаги ще съм една крачка пред тези които не тренират”.
Тогава вдигах от хоризонтален лег едва 25-30 кг(180 кг п.к.)
По това време тренирах и по книжката на Арнолд Шварценегер “Тайните на моя успех”.
Въпреки упоритостта ми резултатите бяха доста слаби.

ДВЕ ГОДИНИ И НИЩО ОСОБЕНО

Това се дължеше на постоянната смяна на какви ли не програми от списания, липса на треньор, неправилно хранене и други неща, които осъзнах по-късно.
След като завърших 11 клас за първи влезнах в професионална зала в гр. В. Търново.
Тогава теглото ми беше 45 кг. Това беше първата зала в която малко по малко започнах да разбирам как стоят нещата, благодарение на напътствията от някои трниращи и информацията, която попивах от книжки на тази тема.
По това време освен с фитнес започнах да се занимавам и с ортодоксален тай-дзи-цюан(упражнявах се сам по книга)

След около две години промени в тренировките и храненето аз бях достигнал около 58-60 кг(снимката с униформата).
Един ден си бях купил вестник “Културизъм” и в него бяха публикувани резултати от Републиканско п-во по силов трибой.
Като ги сравних с моите се оказа, че имам резултати, колкото на първия в моята категория.
И така реших да участвам на първото си състезание по силов трибой през студения месец февруари на 1999 година в гр. София.
Стегнах си багажа и се запътих към непознатата столица.
Отидох във федерацията по силов трибой и им казах, че искам да тренирам професионално с треньор срещу заплащане.

Имайки в предвид резултатите ми, а също и факта, че първа приятелка ми е щангата-веднага ме уредиха безплатно с треньора на Национална спортна академия.
Дори шефът на федерацията Мишо Савов всеки ден ме наблюдаваше лично как се храня.
И така тренировките започнаха. Тренирах всеки ден и резултатите растяха.

Последва приемането ми в Националния отбор на България, титли, рекорди и т.н.
На мнение съм, че спортът, позитивното мислене и вярата са голям жокер за успеха.