В ден първи тръгнахме към 8.00 часа с велосипеди от град София за Карлово, като се отбихме в близката квартална бензиностанция в ж.к. Надежда. Отбиването ни до станцията беше за да проверим налягането на гумите и, ако е необходимо да ги напомпим. След около час и половина напуснахме Столицата и се отправихме по маршрута към Карлово, като следваме навигацията от специалното немско приложение за велосипедисти „Komoot“.
За целта съм си купил Premium версията, за да имам възможността да ползвам с моя велосипед навигацията в България, Турция, Ирак, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, ОАЕ. На база опита ми споделям, че това приложение е най-доброто от всички, които съм ползвал. Има редица полезни опции за велосипедисти – прекарва ни и по неасфалтирани пътища, когато няма друга опция, а другата алтернатива е по магистрала, но тя е забранена за велосипедисти. Също така показва скоростта на движение, наклона, разстоянието което сме изминали и ни остава да изминем и още, и още.
С велосипеди от София до Карлово пристигнахме към 22.00 часа, като карахме и по тъмно
Пътят от София към град Карлово беше осеян и с големи и продължителни нагорнища, като някои от тях достигаха 10 градуса наклон. Към 18.00 часа настъпи и първото схващане на мускулите на краката ми. Изведнъж така се бяха схванали, че неможех да стъпя нито на единия, нито на другия крак. Разбира се за помощ веднага потърсих един Тайлол Хот от аптечката, която си носех.
Преди това пих на няколко пъти и електролити, водата си едно на ръка, въглехидратите също. Но! Въпреки тренировъчния ми опит като фитнес треньор във фитнес залата (силови тренировки и тичане на пътека)! Йеп! Това движение (въртене на педалите на макс на велосипед с около 40 кг товар) е абсолютно ново за мен и схващането е напълно очаквано.
Малко след като изпих Тайлол Хот-а мускулите се стабилизираха и потеглихме напред. Слънцето залезе и се наложи да въртим педали поне още 2 часа до крайната ни точка за деня – град Карлово.
Пристигнахме в Карлово с велосипедите си към 22 часа и се настанихме в…
Часът е около 22.00 и ура! Намерихме си място, където да опънем палатката в която ще нощуваме. Попаднахме на един парк в близост до бензиностанция „Лукойл“ и след около час разтоварихме багажа, опънахме палатката и похапнахме хляб с пастет и пушено месо.
На сутринта се оказа, че паркът се намира в Механотехникума и до момента в който не дойде репортерът Румен Бахов да ни интервюира по темата „С велосипед от София до Дубай„! Йеп! Никой не ни безпокоеше. Всъщност безпокойството започна след като бе паркиран автомобилът на Нова Телевизия на паркинг на училището след разрешение от СОТ-а, който също беше паркирал там. След това се появи някакъв човек, който не прояви разбиране, относно паркирането на автомобила и стана една… дойде и полиция! 🙂
ЕТО И ИНТЕРВЮТО В „ЗДРАВЕЙ БЪЛГАРИЯ“
Към 10.30 часа приключихме с интервюто в рубриката на Румен Бахов, дадохме си паспортите на полицаите за да запишат данните ни. Подарих им по една чаша с изрисуван велосипед за спомен, и! Напред към автомивката да измием единия от велосипедите. Същият беше доста кален поради преминаването по път през който преминаваха камиони пренасящи цимент.
И след няколко часа на велосипедите си пристигнахме в село Ягода
В село Ягода се настанихме в центъра на селото, където намерихме чуден парк. Попитахме няколко човека, дали можем да опънем палатката в парка и отговорът беше положителен. Повече подробности от село Ягода ще споделя в следващата публикация по темата „С велосипеди от София до Дубай“ в която ще изразя и своите най-сърдечни благодарности на бай Ангел.
Също така ще споделя и за като излязла от приказките баня с минерална вода в която си взехме душ. И още, и още.