Обиколих България по нейните граници със стария и познат от миналото – детски велосипед „Балканче“ (2430 км)

Има мечти, които изглеждат толкова необичайни, че повечето хора ги приемат за невъзможни. Такава беше и моята идея – да направя обиколка на България с велосипед, но не с модерен туристически велосипед, а със старото българско детско „Балканче“. Велосипед, който за мнозина е символ на детството, а за мен се превърна в символ на упоритостта, свободата и любовта към България.

След близо 2430 километра по границите на България, над 30 дни на път и стотици срещи с невероятни хора, мога да кажа, че това не беше просто велосипедно приключение. Това беше едно незабравимо велосипедно пътешествие, което ми показа колко красива, разнообразна и гостоприемна е нашата страна.

Защо избрах старото колело „Балканче“?

Мнозина ме питаха защо не използвах модерен гравел велосипед. Отговорът е прост – защото исках това пътуване да носи послание.

„Балканче“ е повече от велосипед. То е част от историята на България. Почти всяко семейство помни тези малки велосипеди, с които поколения деца са се учили да карат. Избирайки именно него, исках да покажа, че истинските приключения не зависят от цената на оборудването, а от смелостта да направиш първата крачка.

Разбира се, пътуването с подобен велосипед беше значително по-трудно от велопрехода ми „От София до Дубай с велосипед„. Малките гуми, ограничените скорости и непрекъснатите натоварвания превърнаха всеки километър в изпитание. Именно това направи успеха още по-безценен.

Обиколка на България с велосипед по самите граници

Маршрутът следваше почти изцяло границите на България. Преминах през северозападната част на страната, след това по поречието на Дунав, Добруджа, Черноморието, Странджа, Родопите, южната граница с Гърция и Северна Македония, Краище и западните гранични райони.

ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО!

Това не беше просто туристически маршрут. Целта ми беше да посетя места, до които малко хора стигат. Малки села, забравени гранични райони, природни забележителности, исторически паметници и хора, които пазят българските традиции живи. Всеки ден ми показваше различно лице на България. На едно място ме посрещаха величествени планини, на друго – безкрайни равнини, а малко по-късно – дивото Черноморие или живописните Родопи.

Велосипедно пътешествие, изпълнено с предизвикателства

Нито едно голямо приключение не минава без трудности. Имаше дни с температури над 34 градуса, проливни дъждове, насрещен вятър и тежки изкачвания и спускания. Понякога пътят се опитваше да изглежда дълъг, а умората искаше да надделее. Но всяка следваща гледка, всяка усмивка на човек, когото срещах по пътя, и всяка нова цел ми даваха сили да продължа.

Старото „Балканче“ също показа характер. Макар да беше създадено за детски игри и каране на кратки разстояния с тегло на колоездача до 65 килограма, то издържа над 2430 километри и доказа, че качествените български велосипеди заслужават уважение дори десетилетия след създаването си. Разбира се след намесата на майстора на спорта по колоездене – Дженко Тончев.

България, която заслужава да бъде показана

Една от основните цели на моята обиколка на България с велосипед беше да популяризирам по-слабо познатите кътчета на страната през погледа на едно „Балканче“. Защото често се говори за известните туристически дестинации, но истинската магия на България се крие в малките населени места. Там хората все още посрещат непознатите с усмивка, канят ги на домашна храна и разказват истории, които не могат да бъдат намерени в туристическите справочници.

По време на това велосипедно пътешествие се убедих, че българското гостоприемство не е просто мит. Срещах хора, готови да помогнат, да подадат вода, да предложат място за почивка или просто да пожелаят успех. Не бяха толкова много, както в Ирак, но бяха достатъчно за това предизвикателство.

Повече от спортно предизвикателство

Мнозина възприемат подобни експедиции като спортно постижение. За мен това никога не е било основната цел. Разбира се, изминаването на повече от 2400 километра със старо „Балканче“ е психическо и физическо изпитание. Но много по-важно беше посланието.

Исках да покажа, че България заслужава да бъде опозната. Че не е необходимо да пътуваме хиляди километри в чужбина, за да открием невероятни природни гледки, исторически забележителности и вдъхновяващи хора. Всеки ден доказваше, че мечтите се постигат с постоянство, а не с идеални условия.

Какво ми даде тази обиколка?

След края на моята обиколка на България с велосипед осъзнах, че най-ценните спомени не са свързани с изминатите километри. Най-ярките моменти са разговорите с възрастните хора по селските площади, децата, които тичаха след велосипеда с усмивка, красивите изгреви край границата и вечерите под звездите. Това пътуване ми показа, че щастието често се крие в най-простите неща – една усмивка, една добра дума и чувството за свобода, когато пред теб има само път.

Без колебание бих повторил това приключение, но вече със съвременен гравел велосипед и с група велосипедисти от Арабския свят. И да НЕ беше лесно. Напротив – имаше трудни моменти. Но именно и те превърнаха финала в незабравимо преживяване. Моята обиколка на България с велосипед със старото „Балканче“ ми показа, че границите често съществуват само в нашето съзнание. Когато човек повярва в идеята си и не се отказва, дори един детски велосипед може да го отведе на хиляди километри.

Ако тази история ви е вдъхновила, отправям към вас едно предизвикателство

Излезте с велосипеда си извън големия град и открийте България по свой собствен начин. Не е необходимо да обикаляте цялата страна или да изминете хиляди километри. Достатъчно е да направите първата крачка. Защото най-големите приключения започват тогава, когато човек се осмели да последва мечтата си.

Моята обиколка на България с велосипед по границите на България със старото „Балканче“ приключи. Но любовта към пътешествията, към хората и към красотата на България тепърва ще ме води към нови хоризонти.