Проливен дъжд, кал и стръмни, каменни пътеки в ден 5! Ако смятате, че тежките клекове за „бразилско дупе“ са непосилно и супер трудно упражнение за вас, то ще ви предложа следното! Ок!
Оставете клякането си в деня си за бедра и го заменете с педалиране на планински велосипед до крепостта „Лютица“. Тръгнете от гр. Ивайловград, като уговорката ни ще бъде да не слизате от велосипеда! И след това ще си говорим за това, кое е по лесното упражнение – 6-8 серии тежки клекове или 6-8 километра педалиране до крепостта „Лютица“.
Денят ми започна със силова тренировка с цел обем на бицепсите.
Времето сутрин все още е студено за дълго педалиране и в 08.00 часа изпих протеиновия си шейк, и се отправих за силовата си тренировка в хотел „Luxor“ , гр. Ивайловград. Днес тренировката ми беше от по леките, като имам предвид, че тренирах за бицепси.
Направих две упражнения – сгъване за бицепси с щанга от стоеж и чуково сгъване за бицепси с дъмбели от стоеж. Общо 12 работни серии от по 8-10 повторения.
И екшънът започва! Напред към крепостта „Лютица“!
„Лютица“ е българска средновековна крепост, която според „Уикипедия“ е съществувала от 9 до 18 век. Намира се югозападно до град Ивайловград на връх „Градището“ намиращ се на едно от последните възвишения на Източните Родопи.
Доста бях чувал за тази крепост но, честно казано единственото нещо, което ми „хареса“ в този ден беше „изоставеният фургон“ и поредното предизвикателство – да достигна до крепостта в проливния дъжд.
На път за крепостта се засякох с двама мои съученици в ж.к. Лъджа и ги попитах за качеството на пътя до крепостта. Отговорът, който получих беше, че пътят е супер и можеш да караш с 200км/час.
Но тези думи нямаха нищо общо с реалността! По пътя имаше коловози от трактор, както и пресичаща го река.
Река „Армира“ (през лятото обикновено пресъхва).
От снеговалежите и дъждовете пътят определено не ставаше за хвърчиш с 200/км в час, но за 10 км в час става, но с особено внимание.
Стръмният път тепърва започва
Естествено не бих препоръчал да се изкачвате до крепостта с автомобил, освен ако не сте с джип, защото последните 1-2 км са стръмни, каменисти и с коловози формирани от валежите. Трудно е изкачването и с планински велосипед.
Основно педалирам на най-ниските скорости, но и на тях е трудно! 🙂
След всеки завой, очаквам да се покаже крепостта, започва да вали и това с което се сблъсквам са увеличаващия се наклон на пътя и трудна проходимост, включваща и големи локви.
Табела сочеща към крепостта „Лютица“.
И ето, че поройният дъжд започна, придружен с ефектни гръмотевици и след около 2 километра педалиране в тези прекрасни условия! Ето я и крепостта „Лютица“!
Добре дошли в крепостта „Лютица“
Честно казано очаквах да видя нещо по различно от „купчина камъни“, но явно имам доста богата фантазия или отново бях повярвал на pr-ските приказки – „колко е готино там“! Признавам си че не разбирам от разкопки, но единственото нещо, което ми хареса в този дъждовен и кален ден беше фургонът в крепостта, който ми предложи подслон(не беше заключен).
Ако закъсаш в дъжда – влез във фургона в крепостта „Лютица“.
За мой късмет фургонът не беше заключен! Влезнах в него и след като смених мократа си тениска със суха(винаги нося втора тениска в раницата си) , реших да осигуря и подслон на велосипеда ми „Apolon 29“ , който е дарение за проекта ми „На война с мазнините без повиквателна“. Мисия: [BIKE] от моите партньори: maxcombike.com .
Имам дъждобран и за велосипеда. Оле! 🙂
Във фургонът имаше и „дъждобран“ за моя велосипед. Покрих го, че и той „душа“ носи! И ето, че алармата ми на часовника затръби! Беше време за поредното ми хранене с протеинов шейк и най-добрия за мен креатин монохидрат!
Реших да поизчакам във фургона докато дъждът спре, и ето, че това се случи след около час и половина! Но всъщност се оказа, че това е била неговата почивка преди поредната работна серия!
Романтика на велосипед! 🙂
Излезнах от фургона, нащраках още няколко снимки. Качих се малко по нагоре за да видя дали няма да ме грабне нещо по интересно!
Крепост „Лютица“
И!!! И излизайки от крепостта, дъждът отново започна. А пътят на обратно беше прекрасен за планинско колоездене – проливен дъжд, кал, коловози и адреналин!
Време е за екшън! За първи път разбрах, какво е планинско колоездене!
След около час и нещо, активно и безотказно планинско колоездене по стръмните каменни и кални пътища се прибрахме в гр. Ивайловград и направо към банята!
Време е за горещ душ!
Нямаше как да направя други снимки по пътя, защото фотоапаратът ми не е подходящ за снимки в дъждовно време. Най-вероятно ще ми трябва и екшън камера!!!
„На война с мазнините без повиквателна“. Мисия: [BIKE] се провежда с любезното партньорство на най-големия български производител за велосипеди „MaxEurope“, http://maxeurope.eu .
