По Земляшки с Тодор Янков – фотограф художник

Мястото е изложбена галерия „Индустриална“, а човекът до мен е не просто Тодор Янков.
С него се запознахме съвсем случайно на събитие, което за нас двама ни, бе живо откритие.
Може би вече се питате, какво толкова сме открили.

ХЕЙ ТИ! НЕ ПРОПУСКАЙ ТОВА!!!

Открихме, че просто сме градски, а отгоре на всичко, дори сме живели в един блок, и чак сега по някакво върховно стечение на обстоятелствата ние се срещнахме и запознахме.
Тодор Янков е роден през 1948 г. в Ивайловград, а през 1960 г. го напуска и заживява в гр. Дупница.
През 1978 г. завършва Техникум по полиграфия и фотография в София, а през 1984 г. е удостоен със звание „Фотограф-художник“.
Той е една от постоянните величини в българската художествена фотография.

Тодор Янков има авторски изложби в София, Дупница, Ямбол, Смолян, Пловдив, Варна, Кюстендил, Берлин, Хале, Москва, Брянск, Дубна, Варшава и др.

Фото коментарът на другите за него

Той участва в Международни фотосалони в България, Германия, Турция, Румъния, Полша, Шотландия, Кипър, Испания, Китай, Сан Марино, Белгия, Дания, Андора, Франция, Италия, Индия, Русия, Хърватска. Живее и работи в Дупница.

Той е много голям български пейзажист, един от първите български фотографи, преминали на дигитална технология. Работи с изключителна технология – снима само от статив, да чуят и да видят младите.

Тодор Янков е изключително добър майстор на камерата, автор със свой почерк и стил.
Той от над 30 години отстоява своя стил по категоричен начин и продължава да го следва.
Печелил е много награди от национални и международни конкурси, но важното за него е когато една снимка „закове“ зрителя и разтърси душата му.
Тогава тя е свършила своята работа. Тодор Янков прави точно такива снимки.

Широко скроен и рабофотохолик

За него няма значение с какъв фотоапарат ще снима… Неговите творби са винаги тонално и композиционни точни. Десет стотинки да намери на земята – веднага ги превръща във фотография(бел. на М. Гергов – все едно слушам себе си, само че за фитнеса)
Широко скроен човек със силно развито чувство за хумор, неуморим, рабофотохолик.

Не само на Коледа се случват чудеса

Именно това е моят коментар по темата, защото трудно ми е да повярвам за случайната ми среща с един голям българин излезнал от моя(неговия) град Ивайловград.
С тази статия изказвам специални благодарности и се гордея, че познавам един „земляк“ , както той ме нарича с който спортът успя да ме свърже.

Какво ни предстои от тук нататък като земляци и професионалисти, тепърва ще видим.
И за край на тази чудесна публикация ще цитирам, какво сподели на раздяла!
„Фотографията в твоята сфера ми е чужда, но ще помисля, помисли и ти!“

За публикацията са използвани материали от наскоро излезналата енциклопедия
„100 години организиран туризъм в Дупница“, която е негово дело и ще остане в историята.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.