По Земляшки с Тодор Янков – фотограф художник

Мястото е изложбена галерия „Индустриална“, а човекът до мен е не просто Тодор Янков.
С него се запознахме съвсем случайно на събитие, което за нас двама ни, бе живо откритие.
Може би вече се питате, какво толкова сме открили.

Открихме, че просто сме градски, а отгоре на всичко, дори сме живели в един блок, и чак сега по някакво върховно стечение на обстоятелствата ние се срещнахме и запознахме.
Тодор Янков е роден през 1948 г. в Ивайловград, а през 1960 г. го напуска и заживява в гр. Дупница.
През 1978 г. завършва Техникум по полиграфия и фотография в София, а през 1984 г. е удостоен със звание „Фотограф-художник“.
Той е една от постоянните величини в българската художествена фотография.

Тодор Янков има авторски изложби в София, Дупница, Ямбол, Смолян, Пловдив, Варна, Кюстендил, Берлин, Хале, Москва, Брянск, Дубна, Варшава и др.

Фото коментарът на другите за него

Той участва в Международни фотосалони в България, Германия, Турция, Румъния, Полша, Шотландия, Кипър, Испания, Китай, Сан Марино, Белгия, Дания, Андора, Франция, Италия, Индия, Русия, Хърватска. Живее и работи в Дупница.

Той е много голям български пейзажист, един от първите български фотографи, преминали на дигитална технология. Работи с изключителна технология – снима само от статив, да чуят и да видят младите.

Тодор Янков е изключително добър майстор на камерата, автор със свой почерк и стил.
Той от над 30 години отстоява своя стил по категоричен начин и продължава да го следва.
Печелил е много награди от национални и международни конкурси, но важното за него е когато една снимка „закове“ зрителя и разтърси душата му.
Тогава тя е свършила своята работа. Тодор Янков прави точно такива снимки.

Широко скроен и рабофотохолик

За него няма значение с какъв фотоапарат ще снима… Неговите творби са винаги тонално и композиционни точни. Десет стотинки да намери на земята – веднага ги превръща във фотография(бел. на М. Гергов – все едно слушам себе си, само че за фитнеса)
Широко скроен човек със силно развито чувство за хумор, неуморим, рабофотохолик.

Не само на Коледа се случват чудеса

Именно това е моят коментар по темата, защото трудно ми е да повярвам за случайната ми среща с един голям българин излезнал от моя(неговия) град Ивайловград.
С тази статия изказвам специални благодарности и се гордея, че познавам един „земляк“ , както той ме нарича с който спортът успя да ме свърже.

Какво ни предстои от тук нататък като земляци и професионалисти, тепърва ще видим.
И за край на тази чудесна публикация ще цитирам, какво сподели на раздяла!
„Фотографията в твоята сфера ми е чужда, но ще помисля, помисли и ти!“

За публикацията са използвани материали от наскоро излезналата енциклопедия
„100 години организиран туризъм в Дупница“, която е негово дело и ще остане в историята.