Понякога едно пътуване започва като лично предизвикателство, но постепенно се превръща в история, която започват да споделят и други хора. Такъв е и моят път с детското колело „Балканче“, с което реших да обиколя България по нейните граници и да измина 2430 километра.
На 30 юли 2026 година маршрутът ме отведе в Кюстендил, където имах възможност да се срещна с кмета на общината Огнян Атанасов. Кюстендил беше предпоследната спирка от моята обиколка и срещата се превърна в един от онези моменти, които остават много по-дълго в паметта от самите километри.
Видео материал от срещата с Огнян Атанасов – кмет на община Кюстендил
Разговаряхме за пътуването, за велосипеда, за Кюстендил и за възможностите, които колоезденето създава за развитието на туризма и популяризирането на България. „Балканчето“ естествено предизвика интерес, защото това не е съвременен спортен велосипед за дълги преходи, а детско колело, произведено около 1979 година – същата година, в която съм роден аз. Именно тази символика е една от причините да избера точно него за своето пътуване. Исках да върна спомена за времето, когато велосипедът беше част от детството, а улиците, селските пътища и малките градове бяха естествената сцена за приключения.
ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО
По време на срещата кметът Огнян Атанасов ме приветства и ми подари сушени плодове, натурален сок, туристическа карта на района и реплика на автентична пауталийска монета. За мен тези подаръци имат много по-голяма стойност от материалната си цена, защото са част от историята на самото пътуване и от срещите с хората по пътя. Разговорът ни естествено премина и към велосипедните традиции в Кюстендилския край. Оказа се, че регионът има своя интересна история, свързана с организираните колоездачни походи, които през годините са събирали хора, готови да изминат стотици километри с велосипед.
Това още веднъж ми показа, че България има огромен потенциал за развитие на велотуризма
Когато пътуваш с велосипед, не просто преминаваш през дадено място. Спираш, разговаряш, запознаваш се с хората и виждаш малките села, старите пътища, природата и местата, които често остават невидими за туриста, преминаващ с автомобил. Именно това е една от основните идеи зад моята „Обиколка на България с Балканче“ – да покажа България отвъд познатите туристически дестинации и да разкажа за нея така, както я виждам от седалката на велосипеда.
След като вече съм изминал близо 6000 километра с велосипед от София до Дубай, реших да насоча педалите обратно към собствената си страна. Този път обаче не избрах модерния си туристически велосипед, а едно „Балканче“ на почти половин век. Контрастът е огромен, но именно той прави историята интересна. По време на срещата в Кюстендил споделих и една от следващите си идеи – след две години отново да направя обиколка на България и да поканя за участие хора, с които съм се запознал по време на пътуването си до Дубай.
Сред тях са и арабски принцове, които бих искал да доведа в България, за да им покажа страната не от прозореца на луксозен автомобил, а от седалката на велосипед. Защото България има какво да покаже – планини, природа, история, култура и най-вече хора. Понякога за това не са необходими милиони за реклама. Необходим е човек, който да седне на колелото и просто да тръгне. Аз вече тръгнах и продължавам да въртя педалите, защото тази обиколка не е само за километри, а за срещи, истории и любов към България.

