Обиколих България по нейните граници със стария и познат от миналото – детски велосипед „Балканче“ (2430 км)

Има мечти, които изглеждат толкова необичайни, че повечето хора ги приемат за невъзможни. Такава беше и моята идея – да направя обиколка на България с велосипед, но не с модерен туристически велосипед, а със старото българско детско „Балканче“. Велосипед, който за мнозина е символ на детството, а за мен се превърна в символ на упоритостта, свободата и любовта към България.

След близо 2430 километра по границите на България, над 30 дни на път и стотици срещи с невероятни хора, мога да кажа, че това не беше просто велосипедно приключение. Това беше едно незабравимо велосипедно пътешествие, което ми показа колко красива, разнообразна и гостоприемна е нашата страна.

Защо избрах старото колело „Балканче“?

Мнозина ме питаха защо не използвах модерен гравел велосипед. Отговорът е прост – защото исках това пътуване да носи послание. Да покаже България в пограничните райони през погледа на старото българско колело.

ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО!

„Балканче“ е повече от велосипед. То е част от историята на България. Почти всяко семейство помни тези малки велосипеди, с които поколения деца са се учили да карат. Избирайки именно него, исках да покажа, че истинските приключения не зависят от цената на оборудването, а от смелостта да направиш първата крачка.

Разбира се, пътуването с подобен велосипед не беше по-малко изпитващо волдята ми от велопрехода „От София до Дубай с велосипед„. Малките гуми, ограничените скорости и непрекъснатите натоварвания превърнаха всеки километър в изпитание. Именно това направи успеха още по-безценен.

Обиколка на България с велосипед по самите граници

Маршрутът следваше почти изцяло границите на България. Преминах през северозападната част на страната, след това по поречието на Дунав, Добруджа, Черноморието, Странджа, Родопите, южната граница с Гърция и Северна Македония, Краище и западните гранични райони.

Това не беше просто туристически маршрут. Целта ми беше да посетя места, до които малко хора стигат. Малки села, забравени гранични райони, природни забележителности, исторически паметници и хора, които пазят българските традиции живи. Всеки ден ми показваше различно лице на България. На едно място ме посрещаха величествени планини, на друго – безкрайни равнини, а малко по-късно – дивото Черноморие или живописните Родопи.

Велосипедно пътешествие, изпълнено с предизвикателства

Нито едно голямо приключение не минава без трудности. Имаше дни с температури над 34 градуса, проливни дъждове, насрещен вятър и тежки изкачвания и спускания. Понякога пътят се опитваше да изглежда дълъг, а умората искаше да надделее. Но всяка следваща гледка, всяка усмивка на човек, когото срещах по пътя, и всяка нова цел ми даваха сили да продължа.

Старото „Балканче“ също показа характер. Макар да беше създадено за детски игри и каране на кратки разстояния с тегло на колоездача до 65 килограма, то издържа над 2430 километри и доказа, че качествените български велосипеди заслужават уважение дори десетилетия след създаването си. Разбира се след намесата на майстора на спорта по колоездене – Дженко Тончев.

България, която заслужава да бъде показана

Една от основните цели на моята обиколка на България с велосипед беше да популяризирам по-слабо познатите кътчета на страната през погледа на едно „Балканче“. Защото често се говори за известните туристически дестинации, но истинската магия на България се крие в малките населени места. Там хората все още посрещат непознатите с усмивка, канят ги на домашна храна и разказват истории, които не могат да бъдат намерени в туристическите справочници.

По време на това велосипедно пътешествие се убедих, че българското гостоприемство не е просто мит. Срещах хора, готови да помогнат, да подадат вода, да предложат място за почивка или просто да пожелаят успех. Не бяха толкова много, както в Ирак, но бяха достатъчно за това предизвикателство.

Повече от спортно предизвикателство

Мнозина възприемат подобни експедиции като спортно постижение. За мен това никога не е било основната цел. Разбира се, изминаването на повече от 2400 километра със старо „Балканче“ е психическо и физическо изпитание. Но много по-важно беше посланието.

Исках да покажа, че България заслужава да бъде опозната. Че не е необходимо да пътуваме хиляди километри в чужбина, за да открием невероятни природни гледки, исторически забележителности и вдъхновяващи хора. Всеки ден доказваше, че мечтите се постигат с постоянство, а не с идеални условия.

Какво ми даде тази обиколка?

След края на моята обиколка на България с велосипед осъзнах, че най-ценните спомени не са свързани с изминатите километри. Най-ярките моменти са разговорите с възрастните хора по селските площади, децата, които тичаха след велосипеда с усмивка, красивите изгреви край границата и вечерите под звездите. Това пътуване ми показа, че щастието често се крие в най-простите неща – една усмивка, една добра дума и чувството за свобода, когато пред теб има само път.

Без колебание бих повторил това приключение, но вече със съвременен гравел велосипед и с група велосипедисти от Арабския свят. И да НЕ беше лесно. Напротив – имаше трудни моменти. Но именно и те превърнаха финала в незабравимо преживяване. Моята обиколка на България с велосипед със старото „Балканче“ ми показа, че границите често съществуват само в нашето съзнание. Когато човек повярва в идеята си и не се отказва, дори един детски велосипед може да го отведе на хиляди километри.

Ако тази история ви е вдъхновила, отправям към вас едно предизвикателство

Излезте с велосипеда си извън големия град и открийте България по свой собствен начин. Не е необходимо да обикаляте цялата страна или да изминете хиляди километри. Достатъчно е да направите първата крачка. Защото най-големите приключения започват тогава, когато човек се осмели да последва мечтата си.

Моята обиколка на България с велосипед по границите на България със старото „Балканче“ приключи. Но любовта към пътешествията, към хората и към красотата на България тепърва ще ме води към нови хоризонти.