На 3 март 2026 отивам на връх „Шипка“ с велосипед „Балканче“ – да изкачим върха заедно и празнуваме свободата

Когато застанеш там, усещаш България по онзи различен начин, който миналото помни и днес. И за който ще ви напомня скоро – благодарение на следващото ми приключение, което чака реда си след „От София до Дубай с велосипед“.

На 3 март 2026 година ще бъда на паметника „Шипка“ с моето колело „Балканче“. Няма да бъда там просто като турист, нито просто като колоездач. Ще бъда там като българин, който обича България и се опитва да я направи поне една идея по-човечна. Ще бъда там в деня, в който отбелязваме Освобождението на България – денят, в който си припомняме цената на свободата и силата на духа. И искам да те поканя да бъдеш част от този момент – със своето Балканче. На 3 март 2026 година (сутринта към 07:30) – паметник „Шипка“!

Трети март не е просто дата в календара. Това е денят, в който свеждаме глава пред саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои, които са дали живота си за нашата свобода. Денят, в който се изправяме гордо и казваме, че сме народ с история, с памет и с бъдеще. Шипка не е просто връх в Стара планина. Тя е символ. Тя е мястото, където думите „чест“, „смелост“ и „родина“ придобиват истинско значение.

Именно затова реших на 3 март 2026 да бъда там – с моето червено и познато от миналото колело „Балканче“

Това ретро колело не е просто средство за придвижване или поредната колоездачна обиколка. Този български велосипед е символ на едно време, на едно детство. На една България, в която улиците бяха пълни с деца на Балканчета, а мечтите – големи колкото небето. Балканчето носи носталгия, но и характер. То е здраво, просто и истинско – точно като хората, които го карат.

ГЛЕДАЙ ВИДЕО МАТЕРИАЛ

Да отидеш на връх Шипка с велосипед Балканче не е най-лесното нещо. Може би ще е студено. Може би ще има сняг. Може би вятърът ще бъде силен. Но нали точно в това е смисълът? Свободата не е дошла лесно. Историята ни не е писана в удобство. Понякога трябва да усетиш трудността, за да оцениш победата. Понякога трябва да изкачиш един връх, за да разбереш колко силен си всъщност.

Колко приказно би било на 3 март 2026 пред паметника „Шипка“ да се съберем десетки, а защо не и стотици хора с Балканчета

Различни цветове, различни модели, различни истории. Някои реставрирани до съвършенство, други носещи следите на времето. Но всички обединени от една идея – да почетем празника по начин, който е наш, който е български и който носи дух.

Това няма да бъде състезание. Няма да има първи и последни. Няма да има награди, освен една – усещането, че си част от нещо по-голямо. Че си направил усилие. Че си отделил време. Че си показал с действие, а не само с думи, какво означава за теб – 3 март.

Искам този ден да бъде празник на паметта, но и празник на живия дух. Да развеем знамена. Да направим снимки. Да споделим истории. Да покажем, че свободата не е даденост. Че тя се пази с уважение, със съзнание и с личен пример. Нека видят, че можем да отбележим националния си празник по начин, който е едновременно тържествен и вдъхновяващ.

Балканчето в тази история е мост между поколенията

Мост между миналото и настоящето. То ни връща към онези години, когато карахме безгрижно по улиците. Но днес ни води към едно място, натоварено с история и смисъл. Комбинацията между символа на детството и символа на свободата създава нещо силно. Нещо, което остава.

На 3 март 2026 няма да бъда просто човек с колело пред паметник. Ще бъда част от жива картина – снежен връх, развято българско знаме, Балканче, стъпки по стълбите и поглед към хоризонта. Искам и ти да бъдеш там. И не е важно откъде тръгваш. Не е важно дали ще изкачиш целия път с въртене на педалите или ще бутнеш част от него. Важно е да решиш да бъдеш там. Да избереш да отбележиш 3 март активно. Да избереш да покажеш, че обичаш онази Истинската България.

Затова те каня. На 3 март 2026 година (сутринта към 07:30) – паметник „Шипка“!

С твоето Балканче. Ела със спомените си. Ела с енергията си. Ела с приятели. Нека превърнем този ден в традиция. Нека всяка година все повече хора да избират да се качат на своето Балканче и да поемат към върха. Свободата е движение. Свободата е избор. Свободата е усилие. На 3 март ще изберем да се движим нагоре – към Шипка, към историята, към себе си. Ще бъда там. С моето Балканче. Очаквам те! Очаквайте още новини по темата и в YouTube канала ми – Martin Gergov.