Понякога най-силните истории не се пишат в студио, а на пътя. Сред хиляди километри през България, Гърция, Турция, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн и ОАЕ. Планини, прах, вятър, жега и безсънни нощи се роди една идея, която днес вече е реалност – песента „Пустинята е моята сестра“.
Тази песен не е просто музика. Тя е песен с голяма история, емоция, спомен и отражение на един необикновен велопреход от София до Дубай. По време на пътуването през различни държави, култури и пустинни пейзажи, се появи усещането, че пустинята не е просто място.
Тя се превърна в символ на свободата, самотата, силата и вътрешния разговор със самия себе си.
Точно тогава се роди и идеята за песента „Пустинята е моята сестра“
Това е музикален разказ за пътя, предизвикателствата и човека срещу хоризонта. Истинска история, превърната в музика. Всеки ред в песента носи частица от реалното преживяване по време на велопрехода. Безкрайни прави пътища, пустинен вятър, срещи с непознати хора и моменти, в които оставаш сам със собствените си мисли.
Видео с песента – кликни на видеото!
Това е песен за всички, които са тръгвали към неизвестното и не са се отказали от мечтите си. За хората, които избират трудния път, защото именно там откриват себе си. „Пустинята е моята сестра“ е символ на едно приключение, което започна от усмивката на Самех Гомаа в стария квартал „Ал Фахиди“, чиято енергия ме заведе до цитат на шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум… а след това се запали огън в сърцето на душата. И тази сила ме качи на велосипед и роди това пътуване, което днес продължава чрез музика и истории. Създаде приятелства и все хубави неща!

Специални благодарности на Александър Петров (един от хората, които следват ютуб канала ми и ме подкрепяха по време на велопрехода до Дубай) за подкрепата, вдъхновението и участието в реализирането на проекта. Без неговата помощ тази моя идея за песен, която се роди насред пустинята в близост до границата на Саудитска Арабия с ОАЕ нямаше да се превърне в песен.

