Блог

Част 2 от „Един ден във Френския чуждестранен легион в Париж“

Чуждестранен легион

Френски Чуждестранен Легион в Париж

След около 100 метра влезнахме в една от сградите и започнахме да се изкачаваме по дървени стълби, осветени от слаба светлина, които леко скърцаха. След два етажа влезнахме в коридор и след около 10 метра ми беше посочено да влезна в стая(от „времето на комунизма“) , където ме очакваше друг военнослужещ(по старши) , който беше седнал на стол, а пред него на бюрото имаше отворен голям дневник.

Военнослужещият ме попита за какво искам да влезна в Легиона, от къде съм и с какво се занимавам. Аз подадох визитна картичка, която на момента беше изхвърлена в коша. Крещейки на неразбираем език разбрах, че трябва да оставя багажа си на бюрото. След като оставих багажа, ми беше посочено да се кача на кантар за да измерят теглото и височината ми. След това излезнахме в коридора и ми посочи висилка за която да се хванеш е необходим доста добър отскок. След като старшият ми показа как да изпълня едно набиране. Крещейки на руски разбрах, че е мой ред и след 18-20 набиране ми каза да спра.

Следва…

Влезнахме отново в кабинета на старшия и ми посочиха, че трябва да разопаковам целия си багаж. Всяка една дреха и предмет бяха внимателно оглеждани и записвани в дневник с моя профил. Всички лекарства от първа необходимост, както и храни бяха изхвърлени в коша. А картите и батериите на телефона и таблета бяха извадени от устройствата(нямах право да позвъня на никой). Парите с които разполагах бяха преброени, описани  и след като поставих подпис, че са толкова на брой, заедно с телефона и таблета бяха заключени в сейф. Естествено ми бяха оставени 20 евро, които нямаше как да използвам, защото и автоматът за напитки работеше само с монети.

Последва връчване на униформата ми. А тя беше „невероятна“. Долнище на анцунг, което ми беше малко(т.е. по малък размер от моя) и горнище(яке) с цип, който не работеше и предишния му ползвател го беше зашил(т.е. обличаш го като блуза). След като облякох униформата си бях заведен до спалното помещение, където имаше около 30-на спящи войници. И така към 2.30 часа вече бях в леглото си във Френския чуждестранен легион в Париж. Имах чувството, че е сън, но беше реалност!

Време за физарядка

Към 5.30 часа бях събуден от звук, който бе издаден при включване на осветлението(дзззззззъъд). Всички се събудиха и започнаха да оправят леглата си по начин, който нямаше нищо общо с този в родната армия. По най-бързия начин след като леглата бяха оправени, всички се строихме в коридора пред спалното помещение, където крещеше нещо на френски един от старшите. И така започна физарядка – лицеви опори и коремни преси.

Веднага след физарядката имахме около 5 минути за лична хигиена, а след това всички се строихме пред сградата за закуска. Бяхме поздравени на френски език и отговорихме нещо на френски. След което под строй се запътихме към столовата за закуска. Закуската представляваше половин франзела, малко масло, сирене, конфитюр и мляко. Имаше възможност да си налееш и кафе от автомат, което кафе обаче… според мен нямаше нищо общо с кафето, което пиех!

След като приключи закуската отново се строихме в две редици. Старшият крещеше нещо на френски и започна т.нар. сутришна проверка. След като достигна до мен… погледна към брадата ми и започна да крещи на френски и да сочи с ръка да отида да се избръсна. Чудесно, но как да обясня, че нямам самобръсначка. И въпреки това потеглих към общата баня. По пътя към банята си спомних, че бях видял една самобръсначка, която беше забита в пружината на леглото над мен. Взех я и отидох да се избръсна, но учудващо осветлението не работеше(явно се изключваше и включваше централно) , а самобръсначката беше тотално захабена. След 10 минути всички се строиха в коридора и старшия започна да крещи отново, явно не разбирайки, защо не съм се избръснал още. В този момент един от войниците влезе в спалното помещение и ми донесе една чисто нова самобръсначка „Gillette“ с едно резервно ножче. Аз му подадох 20-те евро, които имах, но той ги отказа. Малко след това разбрах, че си тръгва по собствено желание.

След около 10 минути…

След десетина минути отново бяхме навън и започнахме почистване на легиона. Малко преди обяд всички новобранци бяхме настанени в една стая, където попълвахме въпросници, като моят беше на руски език.

Последва обяд, а след обяда имахме време за отдих и почивка. За целта бяхме настанени в т.нар. телевизионна зала, където имаше забавления от „ерата на комунизма“. Това, което ми направи впечатление(въпреки, че не разбирах езика) е ниската култура на повечето новобранци. В телевизионната смърдеше ужасно(плод на изпускане на газове и оригни) крещяха на неразбираем за мен френски играейки разни игри. Едни правеха лицеви опори, а други коремни преси на земята. Излезнах навън на чист въздух. Валеше дъжд, а 3-4-ма англичани като ме видяха, че излизам започнаха да иронизират обстановката… в смисъл, че смърди ужасно вътре.

След 5 минути видях един от старшите, който говореше руски да разговаря в една от телефонните кабинки(които бяха с карти). След като приключи разговора му подадох 20 евро за да проведа един разговор. Но категорично ми беше отказано. Попитах го дали има фитнес зала в Легиона и получих отговор – НЕ! Попитах го какво следва от тук нататък и разбрах, че до 1-2 дни ще бъде разпределението ни по подразделенията из Франция.

И така в края на вечерта реших да не изчаквам времето за разпределение и подписване на договор. Отидох в… да го кажем ротната и казах „Finish… Finish““, че желая да напусна Легиона. Старшият извика един от руско говорящите и след като разбра, че желая да напусна… започна да крещи. Обясни ми, че щом напускам по собствено желание, вратите на Легиона ще бъдат завинаги затворени за мен. И пак ме попита дали желая да напусна. Отговорът ми беше твърдо да! И около 19.00 часа напуснах Френския Чуждестранен Легион. Това определено не беше моето място, но може да бъде Вашето!!!

След като излезнах от Легиона

Излезнах от легиона и се запътих към централната автогара в Париж. Навън беше студ, а когато пристигнах на автогарата, разбрах, че автобус за България има след 2 дни. Тогава звъннах на човека с който се запознах в автобуса. Попитах го за хотел, но той категорично ми „забрани“ да нощувам в хотели, защото цените били много високи и ме покани да нощувам в тяхната(той и на негов колега) „квартира“, поместена в една морга за авточасти, която няма да описвам.

Въпреки всичко аз реших да остана и разбрах, какво е добрина. Разбрах как един човек, който беше останал с 15 евро… не желаеше и цент дори от мен, защото съм му гост. И когато казах, че щом не приема пари в кеш, то тогава аз ще напазарувам храна и други неща, получих отговор „Абе момче… ти си ми гост… това са ми последните 15 евро до заплатата, която не знам, кога ще ми дадат… но с тези 15 евро ще отидем в един турски ресторант на един „приятел“ и аз ще черпя! Разбра ли ме! Или си събирай партакешите и си тръгвай. Аз съм в Париж от 15 години. Какво съм преживял аз си знам. Видял съм в теб човек още в автобуса и така съм решил. Да не мислиш, че помагам на всеки българин в Париж! Пълно е предатели…“

Ден преди да си тръгна се запознах с един руснак, който им помагаше с намирането на работа и им носеше храна. Той също се беше пробвал в легиона и го беше напуснал по собствено желание. Но решил да остане в Париж, където се преместили и родителите му, които имали строителна фирма. Една от мечтите му беше да направи фитнес център и като разбра, че и аз се занимавам с фитнес… хах… разбрахме се, когато го отвори един ден да работим заедно в него!

Запознах се и с възрастна гледачка на кафе, която ми гледаше на кафе, направено в консервена кутия! Беше „приказка“, но реална, която не бих ви препоръчал да срещнете, освен четейки я, защото вероятността да изперкате психически не е никак малка! 🙂

добър фитнес инструктор

ЕЛА В YOUTUBE КАНАЛА МИ

youtube fitnes instruktor

ПРЕДЛОЖЕНО ОТ GOOGLE ADS

Мартин Гергов, автор на блога

Аз съм Четирикратен Национален шампион по пауърлифтинг в кат. до 75 кг, 4-ти в Света по мъртва тяга за 2001г. , фитнес инструктор и блогър.

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.