В ден 18 от мисия „Bike” реших да направя един по кратък маршрут за загрявка. Около месец бях спрял педалирането, защото възникнаха един куп задачи на работното поле и важни пътувания. И така след тренировката си за бедра, яхнах планинския си велосипеда „Спринт Аполон 29” предоставен за мисията от най-големия производител на велосипеди в Европа – Maxcom.
Яхнах го и се отправих към Чуката в село Свирачи!
„Чуката в село Свирачи или по модерно казано „Могилата”е напълно позната местност на Свираченци. И по точно казано на всеки от набор 79, плюс минус няколко годинки. Това беше едно от главните места, където играехме на играта наречена „Фунийки”.
И реших да отскоча до тази местност след около 30 години, защото разбрах, че от няколко години насам е станала „Археологически обект” на който се радват или са се радвали туристите. Тръгнах от град Ивайловград към с. Свирачи, като използвах планинските пътеки минаващи през река Армира(до колкото имах възможност ). Някога познатите ми пътища вече се бяха превърнали в пътеки, удобни за преминаване с планински велосипед или с високопроходим джип.
По пътя е се ширят слънчогледови и житни ниви, джанки, глог, диви и не чак толкова диви круши.
Естествено спрях да си скъсам няколко круши, защото честно казано, отдавна не си бях късал круша от дърво!
И след още 2 километра, ето ме пред „Могилата” над село Свирачи.
А тя нямаше нищо общо с онази красива „Чука” , която познавах като малък. „Чуката” беше наполовина или пък просто паметта ме лъжеше… но не! Смятам, че беше доста по голяма като височина!
Ясно е, че е имало разкопки в търсене на следи от миналото, но имало бешело. В този мой „туристически ден” останах леко натъжен. Защото „Чуката” беше тотално обрасла с бурени, а самоизрасло дърво в центъра на стълбището, на тази… казват, че било гробница… потрепваше с клонки.
Снимах се отстрани(заглавната снимка), защото буйната трева по това време на годината крие своите рискове.
Не че съм някакъв си заклет традиционалист или турист, но смятам, че е редно да се поддържат тези „важни” туристически обекти… поне за туристите… въпреки, че няма такса вход!
Гробницата е построена по времето, когато са живели първите собственици на вила „Армира“ и почти век по-късно е била използвана като семеен гроб от друг член на това аристократично тракийско семейство.
„На война с мазнините без повиквателна“. Мисия: [BIKE] се провежда с любезното партньорство на най-големия български производител за велосипеди „MaxEurope“, http://maxeurope.eu .