Интервю във вестник „Културизъм и фитнес“ от Еню Рангелов

Годината е 2001, месец юни. Мястото е зала по вдигане на тежести в Националния стадион Васил Левски.
Жегата е непоносима, но това нас най-малко ни интересува. Важното е да се подготвим перфектно за представянето ни на Световното първенство по силов трибой за младежи.

По законите на Мърфи се оказва, че част от залата в която се подготвяме на стадион „Васил Левски“ съвпада с ремонта, който се правеше по това време. И така ремонтът започна!

Ако си спомняте един клип на Рамщайн, който е сниман в една мина, то представете си нещо подобно.
В залата няма климатик, но има доста прах и шум, който се вдига от машините на работниците на метри от нас.

Преградата, която ни дели е едно поокъсано перде. Но това не е всичко.
След няколко дни се прекъсна и електричеството!
Астала виста беше казал Арнолд Шварценегер. Да ама не!

Наложи се вечер да тренираме на свещ, която поставяхме на метри пред самата щанга в последното движение от трибоя-мъртва тяга.
Както и да е. Когато човек е устремен към нещо, нищо не може да го спре.
Все пак в Националния отбор на България бяхме събрани най-добрите по силов трибой.

Треньорът, който се грижеше, като майка за нас в истинския смисъл на думата, който дори даваше от собствените си пари за отбора беше Олимпийският шампион А. Николов.
Един път седмично, контролно ни правеше великият треньор Иван Абаджиев.
Главният спонсор по време на лагера беше „Pizza Hut“, където се хранехме на корем.
Лично на този лагер мога да кажа, че федерацията се беше постарала перфектно.

Един ден при нас тайно се промъкна издателят на вестник „Културизъм и фитнес“ – самият Еню Рангелов. Аз бях първият на когото той се спря за интервю!
Малко по късно след като вече интервюто бе публикувано във вестника той ми сподели, че интервюто, много се е харесало на синът му и е започнал да тренира.
А ето и самото интервю във вестник „Кулуризъм и фитнес“ Виж Тук »