Интервю по bTV: От София до Дубай с велосипед + Каква е ситуацията в Ирак сега през моя поглед?

Пътешествието “От София до Дубай с велосипед” през Ирак продължава да предизвиква интерес, вдъхновение и въпроси. В гостуването ми в предаването “Тази събота и неделя” по bTV разказах не само за над 5000 километровия маршрут през осем държави. Но и за една от най-честите теми, които хората ме питат: Опасно ли е в Ирак днес?

Това беше важен момент от разговора, защото именно Ирак се превърна в най-изненадващата част от цялото ми приключение. Влязох в страната с велосипед, без охрана, без екип и без очаквания за специално отношение въпреки предупрежденията на Министерството на Външните работи на РБългария. Но това, което срещнах там, промени представите ми (и на хората, които гледаха видеата ми в YouTube) за тази държава. За нейните хора и за това колко погрешно може да бъде едно клише, създадено от някои медии и стари новини.

Ирак – не през новинарския поток, а през човешките срещи

Моят Ирак не беше война, страх и напрежение. Моят Ирак беше гостоприемство. Още от първите километри след границата хората ме спираха, за да ми дадат вода, храна или просто да попитат дали имам нужда от нещо. Шофьори намаляваха, за да ми махнат и да ми пожелаят „Welcome to Iraq“. Хората бяха искрено радостни, че някой от Европа избира да види техния дом с очите си, а не през телевизора.

ГЛЕДАЙ ВИДЕО ИНТЕРВЮТО

В градове Мослул, Киркук, Багдад, Басра, Насирия, Наджаф и други по маршрута ми за Кувейт ме посрещаха семейства, велосипедисти и хора, които просто бяха чули за мен от други хора в Instagram. Канеха ме у дома си, готвеха ми, помагаха ми да се ориентирам по маршрута. Безвъзмездно. Чисто. Човешко.

Опасно ли е в Ирак?

Ирак е държава с история и рани. И това никой не го отрича. Но реалността, която аз видях, е следната:

• По пътя и в големите градове има сигурност и военни постове, които са там, за да пазят хората, а не да създават напрежение.
• Туристи започват да се връщат.
• Хората искат да покажат една истинска страна на Ирак – страната на семейството, традициите, уважението и гостоприемството.
• Нито за миг не се почувствах застрашен по време на моите 14 дни в страната.

В интервюто по bTV споделих точно това – че Ирак се променя, а най-голямата му сила е народът. Ако човек очаква страх, ще го привлече. Ако търси човечност – ще я намери. Аз открих второто.

Моето пътешествие беше не само географски преход, но и мисия: да покажа, че светът е много по-добър от страховете ни. Ирак беше ярък пример за това. И ако това интервю по bTV е достигнало до още някой, който се съмнява, страхува или мечтае да пътува – тогава мисията е още по успешна. Следвай сърцето си. Бъди Създател на Надежда.