Гостувах в „Събота сутрин“ по bTV: Разказах за Обиколка на България с колело „Балканче“ и писмото ми до Румен Радев

На 22 август 2026г. в събота имах удоволствието да гостувам в предаването „Събота сутрин“ по bTV, където разказах за едно от най-нестандартните и предизвикателни пътешествия, които съм предприемал – „Обиколка на България с Балканче“.

В продължение на месеци подготвях това приключение, а на 26 юни 2026 г. потеглих от София с една основна цел – да обиколя България с колело от деството, като се движа възможно най-близо до нейната граница. Исках да направя нещо, което не е просто поредното велосипедно пътуване, а истинско изпитание, чрез което да покажа страната ни от един различен ъгъл.

Изборът на велосипед също не беше случаен. Вместо съвременен гравел туристически велосипед избрах легендарното българско „Балканче“. Купих го за 240 лева, след което го реставрирах и подготвих за предстоящото пътуване. Още в началото знаех, че поставям колелото пред сериозно изпитание, но именно това беше част от предизвикателството.

В крайна сметка „Балканчето“ трябваше да понесе не само моето тегло, но и сериозен товар. Към велосипеда имах дисаги, багаж и ремарке, което беше натоварено с всичко необходимо за дългото пътуване. Общото натоварване беше значително и в много моменти самият аз се чудех докъде ще издържи конструкцията на старото колело.

Издържа и ще издържи още обиколки! И днес гостувах в студиото на телевизия bTV!

За над 2400 километра „Балканчето“ премина през планини, проходи, натоварени пътища, малки населени места и участъци, които се оказаха много по-трудни от очакваното. Разбира се, имаше и доста технически проблеми.

ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО ОТ ГОСТУВАНЕТО

По време на обиколката спуках 12 вътрешни гуми и 8 външни гуми. Имах проблеми и със задната контра, която при едно от спусканията от Петрохан загря толкова сериозно, че започна да пуши. Тогава окончателно реших, че това вече не е просто „Балканче“, а истински „танк“.

Как подготвих маршрута за Обиколка на България с Балканче

Идеята да обиколя България по границата ми дойде много преди самото пътуване. Подготовката започна още през 2025 г., като постепенно започнах да изграждам маршрута и да проучвам възможните пътища.

На картата всичко изглежда сравнително лесно. На практика обаче ситуацията е съвсем различна. Част от пътищата, които съществуват на картата, вече са непроходими или практически не съществуват. На някои места трябваше да се връщам обратно и да търся друг вариант. Това беше една от причините обиколката да се превърне в много повече от предварително начертан маршрут. Всеки ден имаше нещо ново и често трябваше да вземам решения на място.

В крайна сметка маршрутът надхвърли 2400 километра и ми даде възможност да видя България по начин, по който никога преди не я бях виждал.

Най-трудните моменти по пътя

Когато си на велосипед, някои места, които изглеждат напълно обикновени от автомобила, придобиват съвсем друго значение. И един от най-напрегнатите участъци беше Кресненското дефиле. Тесният път, интензивният трафик и огромните камиони превръщат преминаването с велосипед в сериозно изпитание. Имах ситуации, в които трябваше да се изтегля максимално встрани, за да пропусна преминаващите тирове.

Точно в такива моменти разбираш колко различно е да пътуваш с велосипед. Нямаш купето на автомобила около себе си, нямаш защитата на металната конструкция. Ти и велосипедът сте директно на пътя и всяка грешка може да има последствия.

Но трудностите не бяха само свързани с трафика. Имаше тежки изкачвания, лоши настилки, горещо време, умора и моменти, в които просто трябваше да продължа напред, въпреки че тялото ми казваше да спра.

Най-ценната част от пътуването – хората

Ако трябва да посоча най-важното нещо, което ми даде това пътуване, това не са километрите и дори не е самото приключение с „Балканчето“.

Това са хората.

Когато пътуваш с велосипед през малки населени места, контактът с местните хора е много по-различен. Не просто преминаваш през дадено място, а имаш време да спреш, да поговориш, да чуеш нечия история и да разбереш как изглежда животът там.

Срещнах много хора, които ме изненадаха с гостоприемството си. Предлагаха ми вода, храна, място за почивка и най-вече разговор. Някои просто искаха да разберат какво правя и защо съм избрал да обикалям България с толкова старо колело.

Един от най-силните моменти беше в Златоград, където получих специално посрещане. Имаше музика, деца, които пяха и свириха, разговори и много емоции. Именно от Златоград си тръгнах и с гайда, която ще остане като един от символите на това пътуване.

Един възрастен човек дори ми даде 10 евро, които беше смачкал и пазил, за да ми помогне. На пръв поглед това може да изглежда като малък жест, но за мен беше един от най-ценните моменти в цялото пътуване.

Писмото до президента Румен Радев

По време на обиколката попаднах и на места, които ме накараха да се замисля сериозно за състоянието на някои български села. В едно от тях разбрах за проблеми с водоснабдяването и за трудностите, с които хората се сблъскват в ежедневието си. Видях стара поща и това ми даде идеята да изпратя писмо до президента Румен Радев. И причината беше проста. Смятам, че проблемите на малките и пограничните населени места трябва да бъдат виждани и чувани.

Когато живееш в голям град, много от тези проблеми остават далеч от ежедневието ти. Когато обаче прекараш седмици на велосипед и преминеш през десетки малки села, започваш да виждаш съвсем различна картина. Именно затова реших да изпратя писмото. Не защото очаквам един човек да реши всички проблеми, а защото вярвам, че когато говорим за тях, има по-голям шанс да започне разговор.

Какво ми показа „Обиколка на България с Балканче“

Това пътуване промени и моето собствено разбиране за България. Преди да тръгна, имах идея какво ще видя. След повече от 2400 километра обаче разбрах, че няма как предварително да си представиш всичко, което ще срещнеш по пътя.

Видях невероятна природа, планини, малки села и места, които вероятно никога нямаше да посетя, ако пътувах с автомобил. Но видях и обезлюдяващи населени места, разрушени къщи, лоша инфраструктура и хора, които продължават да живеят там въпреки трудностите. Това е България, която рядко виждаме в туристическите реклами. И точно тази България исках да покажа.

За мен „Обиколка на България с Балканче“ не беше просто спортно предизвикателство. Това беше начин да се срещна с хората, да разговарям с тях и да видя страната ни отвъд големите градове и популярните туристически дестинации.

Гостуването ми в „Събота сутрин“ по bTV

Затова за мен беше особено приятно да получа покана да разкажа за всичко това в предаването „Събота сутрин“ по bTV. В ефира имах възможност да споделя част от историите, които преживях по време на обиколката – за „Балканчето“, техническите проблеми, трудните участъци, срещите с хората, Златоград и писмото до президента.

Благодаря на екипа на bTV за поканата и за възможността да разкажа за това приключение пред широка аудитория.

Вижте публикацията на bTV за „Обиколка на България с Балканче“

Пътят продължава

След повече от 2400 километра с „Балканчето“ приключението приключи, но за мен това не е краят. Това пътуване ми даде още повече идеи за следващи проекти. Искам да продължа да пътувам, да снимам и да разказвам истории, които показват България по различен начин.

Една от идеите, които имам, е в бъдеще да поканя мои приятели от Арабския свят и заедно да направим велосипедна обиколка на България. Искам да им покажа не само София, Пловдив, Варна, Бургас и останалите популярни места, а най-вече онези малки села, планини и погранични райони, които видях по време на моята обиколка.

Защото вярвам, че България има какво да покаже на света. А понякога е необходимо просто да слезеш от автомобила, да се качиш на велосипед и да тръгнеш. Тогава започваш да виждаш страната си по съвсем различен начин.

2400+ километра, едно „Балканче“ и безброй истории. Това беше моята „Обиколка на България с Балканче“. А приключенията продължават.