Село Ламбух е приказно селце на брега на язовир Ивайловград, където се намира и къща за гости „Casa Lambuh„. Именно тази приказна къщурка в това селце с около 20 човека, където няма магазин, нито кафене, но пък има природа, тишина и спокойствие е виновникът за днешната ми тема. Попаднах на къщурката съвсем случайно след като се отказахме от пътуване до Дубай за „Dubai Muscle Show 2021“ поради „пландемията“ (въвеждане на условие за вход „само за ваксинирани“). И понеже вече отпуската беше планирана, решихме да отскочим на почивка към моя град Ивайловград. Но този път не исках да бъде в апартамента ми, нито пък на хотел, а исках нещо много по различно.
Исках да се завърна на село. Да почувствам нещо, което отдавна хората са позабравили. С други думи казано, желанието ни беше да избягаме от гр. София и да се потопим в типична селска обстановка. Т.е. искахме селска спретната къщурка, с печка на дърва, с барбекю, девствена природа, спокойствие и точка. И я намерихме!
Къща за гости „Casa Lambuh“ в село Ламбух до град Ивайловград
И така в четвъртък по обяд потеглихме от София за село Ламбух, като предварително запазихме стая за двама. Пътят до „Casa Lambuh“ е около 3,5 часа с автомобил (без да се бърза). От София до Любимец е магистрала, а след това се тръгва за Ивайловград и поради планинската местност и многото китни завои се пътува около час, въпреки, че разстоянието е около 60 км. Отбивката за селото е точно след КПП-то на стената на язовир Ивайловград.
Има и по пряк път през Свиленград-Гърция, но митницата между Гърция и Ивайловград стои затворена от началото на „пландемията“ и няма как да се мине! За сега спирам с писането, и ви каня да изгледате видео с част от красотите по този край (в края на публикацията има и галерия с над 30 снимки от разходките ни в района).
Видео материал. За да го изгледаш кликни на видеото!
РЕЗЕРВИРАЙ В CASA LAMBUH - КЛИКНИ ТУК!След като пристигнахме в село Ламбух и без никакви затруднения намерихме „Casa Lambuh“, бяхме настанени от любезния домакин. Малко след това се отправихме до град Ивайловград за да хапнем по една люта шкембе чорба, както и да си купим Ивайловградско вино „Armira“ и нещо за барбекюто. Вечерта беше прекрасна. Нацепих дърва, запалих печката в огромната и оборудвана с всичко необходимо кухня. След това запалих и барбекюто… абе трудно е да се опише само с думи.
А в следващите дни… Let’s Go!
От село Ламбух към съседните селца
На следващия и по следващия ден след като закусихме се впуснахме на разходка из съседните селца – Свирачи, Орешино, Одринци, Бяла поляна, Сив кладенец, Мандрица, Горно Луково и Долно Луково, Меден бук (тук се намират Меандрите на Бяла река). Красотите в тези на места изоставени райони са приказни. В някои от селцата има по 2-5 човека. В доста от тях няма магазин, и веднъж седмично носят стоки на хората от първа необходимост с бус.
Набрахме си диви гъби (сърнели и печурки), купихме си чудесно червено вино от село Свирачи, горски мед, всяка вечер започваше на откритото барбекю в огромния двор на „Casa Lambuh“ с чаша вино.
Дните отминаха много бързо и остана споменът, който реших да споделя с вас читатели на блога ми, за да ви напомни за истинските неща, които днес вече са почти забравени!
Не пропускайте и галерията със снимки от Ламбух и околните селца
И за край на материала ми, чийто виновник е „Casa Lambuh“ в село Ламбух ви предлагам да разгледате и галерията със снимки, които на бързо щракнахме по време на обиколките ни из тези красиви и позабравени места!