По пътя към професионалния спорт

Състезанията са част от живота на всеки истински спортист.
Това е професионалният спорт. Обсипан с лишения, нерви, болка, неуспехи, успехи.

Запомнете добре горните редове преди да започнете да се занимавате професионално със спорт.
Ако се чудите как започнах аз-сега ще ви разкажа:

Роден съм в град Хасково. Никой от родителите ми не е бил спортист. Баща ми, който е родом от с. Нивянин(обл. Враца) е бивш военен, а майка ми музикален ръководител.

Спомням си, че майка ми искаше да ме учи да свиря на акордеон, защото имаше школа, но аз нямах желание.
Имам спомен, че баба ми е била по на „ти“ със спорта.

Още, когато бях в пети клас и учех в с. Свирачи(село до Ивайловград) започнах да правя набирания, кофички, лицеви опори и т.н. Виновникът, който ме запали към спорта бе мой братовчед с впечатляваща за времето си физика. Така малко, по малко заяквах, тренирайки почти всеки ден.
В училище нямаше кой да ме бие на коремни възлизания или набирания.

За първи път влезнах във фитнес залата, когато бях в девети клас. Също така, тогава тренирах и таекуон-до. Започнах тренировките си в едно мазе в което миришеше на мухъл с правени ръждиви уреди. Лятото беше задушно, а зимата студ.

Когато станах в 10 клас се преместих в зала на по добро ниво. Там обаче си имах доста проблеми в смисъл бях само 43 кг и всеки се бъзикаше с мен. Имах си дори прякор Херкокалес. Въпреки всичко аз не им обръщах внимание. Бях си измислил поговорка „Винаги ще съм една крачка пред тези които не тренират“.
До колкото си спомням тогава вдигах от лег едва-едва 25-30 кг. По това време тренирах по книжката на Арнолд Шварценегер „Тайните на моя успех“.
Въпреки упоритостта ми резултатите бяха изключително слаби.

След като завърших 11 клас за първи път влезнах в абсолютно професионална зала в гр. В. Търново. Тогава теглото ми беше 45 кг. Това беше първата зала в която малко по малко започнах да разбирам как стоят нещата, благодарение на напътствията от някои трниращи и информацията, която попивах от книжки на тази тема.
По това време освен с фитнес започнах да се занимавам и с ортодоксален тай-дзи-цюан(упражнявах се сам по книга)

След около две години промени в тренировките и храненето аз бях достигнал около 58-60 кг(снимката с униформата).
Един ден си бях купил вестник „Културизъм“ и в него бяха публикувани резултатите от Републиканско състезание по силов трибой. Като ги сравних с моите се оказа, че имам резултати, колкото на първия в моята категория.
И така реших да участвам на първото си състезание през февруари 1999 г.
Стегнах си багажа и се запътих към столицата. Отидох във федерацията по силов трибой и им казах, че искам да тренирам с треньор.

Имайки в предвид резултатите ми, а също и факта, че първа приятелка ми е щангата-веднага ме уредиха с треньорът на Национална спортна академия.
И така тренировките започнаха. Тренирах всеки ден и резултатите растяха. Последва приемането ми в Националния отбор на България, титли, рекорди.

След Световното първенство аз реших, че трябва да се захвана с Олимпийски спорт.
И като такъв ме влечеше спринтът на 100 м. Накупих си екипировка и тръгнах да си търся треньор.
Ако искате го наречете нахалство или пък упоритост, но аз се насочих към треньора на Моника Гачевска. Отговорът обаче не ме удовлетвори, когато ми казаха, че няма как да ме тренират, защото фактически съм начинаещ. Въпреки това аз настоявах.
Тогава ръка ми подаде неговият ветеранът треньор Доц. Димчо Бъчваров. Каза ми, че ще ми направи контролно и ако имам задоволителни резултати ще ме тренира той.
След като направихме контролно на 100 м резултатът ми беше 11.09 сек ръчно засичане.
С този резултат всичко тръгна перфектно и аз бях приет в техния отбор.

След месец обаче започнаха страшни болки в костите ми.
Тъй като аз съм човек, който като си постави нещо за цел действа с пълни сили аз не се отказвах.
Започнах да си бия обезболяващи само и само да си направя тренировката. В началото си биех по една ампула Волтарен, последваха по 2,3,4.
Стигна се до там, че се налагаше да пия обезболяващи за да мога и да заспя.

Използвах, какви ли не илачи, но болката не отшумяваше. Предположих, че може да е от килограмите-свалих на 60 кг, но уви. Също така подчертавам, че когато поради работа аз отсъствах през деня от тренировка-същата я провеждах вечер след 22 ч. на стадиона с фенерче в ръка.

Въпреки всичко аз участвах на първото си и последно Международно състезание по лека атлетика „Академик“. Успях да победя двама. Трябваше да се откажа!!!


Виж още от блога

Covid-19 мнения

Covid-19 е пълна глупост! Започни война с мазнините без повиквателна!

октомври 16th, 2021

Да, да правилно прочетохте заглавието и не съм антиваксър, а просто това е моят си извод. Стига с този Covid-19, който видимо е онзи нормалния грип, който познаваме, но въздигнат до небесата, благодар...

Виж повече

Хранителни добавки за отслабване с доцент Валентин Панайотов

Хранителни добавки за отслабване и мускулна маса в интервю с доц. Панайотов от НСА „В. Левски“

октомври 9th, 2021

Какво представляват хранителните добавки за отслабване, какво представлява опасният липовон. Кои са най-добрите хранителни добавки за мускулна маса и още по темата в интервю с доцент Валентин Панайото...

Виж повече

Carolina Herrera Good Girl

Crazy Night with Good Girl by Carolina Herrera

октомври 3rd, 2021

Беше късна септемврийска вечер на 2021-ва година, когато тя се появи! Легенди се носеха за нея. Наричаха я с кодовото име Carolina Herrera Good Girl. Но съществуват ли още добри момичета (Good Girl), ...

Виж повече

Едмонд Назарян

С двукратния Олимпийски шампион по класическа борба Армен Назарян и синът му Едмонд Назарян

септември 28th, 2021

Съвсем случайно днес в Pulse+ (част от Pulse Fitness & Spa) в столичния квартал Младост 4 се засякох с двама велики борци. Армен и Едмонд Назарян! Армен старши е двукратен Олимпийски шампион по кл...

Виж повече


https://mgergov.com/toraefimerida/therma-cuts-otslabvane-12-kg/


Газ до дупка

Правилно отслабване с хранителен и тренировъчен план

септември 13th, 2010

Отслабването или по точно казано намалянето на подкожните мазнини със сигурност е много по лесно от колкото изграждането на мускулна маса. И ще ви запозная, защо нещата стоят така! Разход на калории =...

Виж Повече

Диета за мускулна маса

Как се прави „Мускулната маса“. Програма за хранене и тренировки.

юли 10th, 2010

Хм! Не се заблуждавай, защото това не става без забранени субстанции(лекарства) или допинг. Употребяван от състезатели. В случая обаче е ефектна снимка в голям размер. Т.е. това съм аз в една реклама....

Виж Повече

фитнес треньор у дома

One thought on “По пътя към професионалния спорт

  1. Иван Койчев says:

    Здравей Марти,като ти видях името се сетих,че като служих на границата имаше един капитан с тази фамилия,навярно е баща ти,много добър човек,идвал е на заставата,Преспа-16 застава до Меден бук,Черна черква и е останал в спомените като страхотен офицер,човек който се различаваше от останалите военни,много човечен и разбран.Ако може предай му поздрави,той естествено няма да си спомни за мен,но Бог да благослови този човек,дано е жив и здрав.Аз също се занимавах по това време с бодибилдинг.Това беше 1986-1988г и още потренирвам отвреме на време.
    Хайде чао,живи и здрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.