По пътя към професионалния спорт

Състезанията са част от живота на всеки истински спортист.
Това е професионалният спорт. Обсипан с лишения, нерви, болка, неуспехи, успехи.

Запомнете добре горните редове преди да започнете да се занимавате професионално със спорт.
Ако се чудите как започнах аз-сега ще ви разкажа:

Роден съм в град Хасково. Никой от родителите ми не е бил спортист. Баща ми, който е родом от с. Нивянин(обл. Враца) е бивш военен, а майка ми музикален ръководител.

Спомням си, че майка ми искаше да ме учи да свиря на акордеон, защото имаше школа, но аз нямах желание.
Имам спомен, че баба ми е била по на „ти“ със спорта.

Още, когато бях в пети клас и учех в с. Свирачи(село до Ивайловград) започнах да правя набирания, кофички, лицеви опори и т.н. Виновникът, който ме запали към спорта бе мой братовчед с впечатляваща за времето си физика. Така малко, по малко заяквах, тренирайки почти всеки ден.
В училище нямаше кой да ме бие на коремни възлизания или набирания.

За първи път влезнах във фитнес залата, когато бях в девети клас. Също така, тогава тренирах и таекуон-до. Започнах тренировките си в едно мазе в което миришеше на мухъл с правени ръждиви уреди. Лятото беше задушно, а зимата студ.

Когато станах в 10 клас се преместих в зала на по добро ниво. Там обаче си имах доста проблеми в смисъл бях само 43 кг и всеки се бъзикаше с мен. Имах си дори прякор Херкокалес. Въпреки всичко аз не им обръщах внимание. Бях си измислил поговорка „Винаги ще съм една крачка пред тези които не тренират“.
До колкото си спомням тогава вдигах от лег едва-едва 25-30 кг. По това време тренирах по книжката на Арнолд Шварценегер „Тайните на моя успех“.
Въпреки упоритостта ми резултатите бяха изключително слаби.

След като завърших 11 клас за първи път влезнах в абсолютно професионална зала в гр. В. Търново. Тогава теглото ми беше 45 кг. Това беше първата зала в която малко по малко започнах да разбирам как стоят нещата, благодарение на напътствията от някои трниращи и информацията, която попивах от книжки на тази тема.
По това време освен с фитнес започнах да се занимавам и с ортодоксален тай-дзи-цюан(упражнявах се сам по книга)

След около две години промени в тренировките и храненето аз бях достигнал около 58-60 кг(снимката с униформата).
Един ден си бях купил вестник „Културизъм“ и в него бяха публикувани резултатите от Републиканско състезание по силов трибой. Като ги сравних с моите се оказа, че имам резултати, колкото на първия в моята категория.
И така реших да участвам на първото си състезание през февруари 1999 г.
Стегнах си багажа и се запътих към столицата. Отидох във федерацията по силов трибой и им казах, че искам да тренирам с треньор.

Имайки в предвид резултатите ми, а също и факта, че първа приятелка ми е щангата-веднага ме уредиха с треньорът на Национална спортна академия.
И така тренировките започнаха. Тренирах всеки ден и резултатите растяха. Последва приемането ми в Националния отбор на България, титли, рекорди.

След Световното първенство аз реших, че трябва да се захвана с Олимпийски спорт.
И като такъв ме влечеше спринтът на 100 м. Накупих си екипировка и тръгнах да си търся треньор.
Ако искате го наречете нахалство или пък упоритост, но аз се насочих към треньора на Моника Гачевска. Отговорът обаче не ме удовлетвори, когато ми казаха, че няма как да ме тренират, защото фактически съм начинаещ. Въпреки това аз настоявах.
Тогава ръка ми подаде неговият ветеранът треньор Доц. Димчо Бъчваров. Каза ми, че ще ми направи контролно и ако имам задоволителни резултати ще ме тренира той.
След като направихме контролно на 100 м резултатът ми беше 11.09 сек ръчно засичане.
С този резултат всичко тръгна перфектно и аз бях приет в техния отбор.

След месец обаче започнаха страшни болки в костите ми.
Тъй като аз съм човек, който като си постави нещо за цел действа с пълни сили аз не се отказвах.
Започнах да си бия обезболяващи само и само да си направя тренировката. В началото си биех по една ампула Волтарен, последваха по 2,3,4.
Стигна се до там, че се налагаше да пия обезболяващи за да мога и да заспя.

Използвах, какви ли не илачи, но болката не отшумяваше. Предположих, че може да е от килограмите-свалих на 60 кг, но уви. Също така подчертавам, че когато поради работа аз отсъствах през деня от тренировка-същата я провеждах вечер след 22 ч. на стадиона с фенерче в ръка.

Въпреки всичко аз участвах на първото си и последно Международно състезание по лека атлетика „Академик“. Успях да победя двама. Трябваше да се откажа!!!


Виж още от блога

[mp_row_inner] [mp_span_inner col=“12″] [mp_posts_grid query_type=“simple“ custom_tax_field=“slug“ posts_per_page=“4″ posts_order=“DESC“ columns=“2″ posts_gap=“30″ show_featured_image=“true“ image_size=“large“ title_tag=“h2″ show_date_comments=“true“ show_content=“short“ short_content_length=“200″ read_more_text=“Виж повече“ display_style=“show_all“ load_more_text=“Load More“ filter=“none“ filter_tax_1=“category“ filter_tax_2=“post_tag“ filter_btn_color=“motopress-btn-color-silver“ filter_btn_divider=“/“ filter_cats_text=“Категории:“ filter_tags_text=“Етикети:“ filter_all_text=“Всички“]

https://mgergov.com/toraefimerida/therma-cuts-otslabvane-12-kg/


[mp_posts_grid query_type=“ids“ custom_tax_field=“slug“ posts_per_page=“3″ posts_order=“DESC“ ids=“1129, 1122″ columns=“2″ posts_gap=“30″ show_featured_image=“true“ image_size=“large“ title_tag=“h2″ show_date_comments=“true“ show_content=“short“ short_content_length=“200″ read_more_text=“Виж Повече“ display_style=“show_all“ load_more_text=“Load More“ filter=“none“ filter_tax_1=“category“ filter_tax_2=“post_tag“ filter_btn_color=“motopress-btn-color-silver“ filter_btn_divider=“/“ filter_cats_text=“Категории:“ filter_tags_text=“Етикети:“ filter_all_text=“Всички“] [/mp_span_inner] [/mp_row_inner]

ИМАШ ВЪПРОС? ИЗПРАТИ МИ ГО ЧРЕЗ ОНЛАЙН ФОРМАТА ПО ДОЛУ И ЩЕ ТИ ОТГОВОРЯ!

Сигурно отслабване за два месеца с PGX Daily и планът на фитнес треньора Мартин Гергов
Името ми е Мартин Гергов и съм автор на блога. Също така съм бивш старшина на рота, 4-тен Държавен шампион и рекордьор по силов трибой, 4-ти в света по мъртва тяга, фитнес треньор и SEO блогър. Ще се радвам да си бъдем полезни!
Въведете вашето име
Въведете вашата електронна поща или телефон за връзка за да получите отговор на зададения въпрос
Въведете вашето запитване
С изпращането на тази форма Вие потвърждавате, че сте съгласни, с "Условия за ползване" и доброволно предоставяте Вашите лични данни само и единствено за ползване за връзка с Вас при необходимост. Ако сте съгласен поставете отметка в квадратчето!

One thought on “По пътя към професионалния спорт

  1. Иван Койчев says:

    Здравей Марти,като ти видях името се сетих,че като служих на границата имаше един капитан с тази фамилия,навярно е баща ти,много добър човек,идвал е на заставата,Преспа-16 застава до Меден бук,Черна черква и е останал в спомените като страхотен офицер,човек който се различаваше от останалите военни,много човечен и разбран.Ако може предай му поздрави,той естествено няма да си спомни за мен,но Бог да благослови този човек,дано е жив и здрав.Аз също се занимавах по това време с бодибилдинг.Това беше 1986-1988г и още потренирвам отвреме на време.
    Хайде чао,живи и здрави.

Comments are closed.