Стих 1: „Тоз тъй важен куплет“
Живеем в свят препълнен с хора, но само какви. Хора продали сърцата си свои, сърцата безценни, продали ги те… и уви.
И срещаш погледи празни, сърца лишени от чувства, които обаче изстрелват стрели. Стрели най-мъртвешки в сърцата човешки, и после ти казват уви. А после много боли.
И падат от болка най-вече онези с отворени чисти сърца. Уроците тежки и тоз път отново поели… и крачат ли крачат с надежда да срещнат усмивка взаимна по чиста от детска сълза.
А сега да попитам…
А ти би ли написал следващ куплет. Куплет, но без болка, а само с Любов. Помисли си обаче, дали за тоз тъй безценен куплет… хей ти човеко… дали си готов?
Отговорност голяма и никаква драма е тоз тъй важен куплет. С него книги безценни се пишат от двама. Но пишат се само с… Любов!
Автор: Мартин Гергов
Стих 2: „Действие или надежда“
Партита светски и самота до безкрая. Лъскави хора сравнявани с Рая. Демонстрират богатство, членове са на някакво братство, глупост голяма и… дим да ме няма. Бягам с все сили и глава не обръщам назад.
Надежда, търпение… моля. Провиква се някой.
И може би се питате, какво правя в такава ситуация? Ами аз я наричам деградация. На надежда аз не разчитам, и дори буквичка от таз книга всезнайна аз не прочитам. Хванала тя под ръка сестра си Самотата и на всеки затварят вратата.
Надежда, търпение… моля. Провиква се някой.
Не ми трябва надежда, защото тя основно поврежда. Поврежда душата най-вече и те съветвам… бягай с все сили от нея човече. Действие , трябва уважаеми зрители и това ви го казват един куп лечители.
Надежда, търпение… моля. Провиква се някой.
Но вие не чувате, но пък споделяте най-вече „храна за сърцето“. Но тази храна с подправка „Надежда“ убива детето. Детето у вас, детето във мен и… добър ден!
Коя сте вие… не ви познавам?
Аз съм Надеждата. Оу! Съжалявам, но не ви познавам. Аз съм Действието и бъдеще градя, сприятеля ли се с вас… ще се изродя.
Автор: Мартин Гергов
Стих 3: „Да намериш себе си“
Не е трудно да намериш ти в живота, човекът, който сексуално те привлича. Не е трудно да намериш и човекът, който да те заобича.
Но е трудно да намериш, „теб самия“. Защото казват, че това е орисия. Дали обаче истината е това. Или просто спрял си ти да търсиш „себе си“ потънал в страх, прикланяйки глава.
Готов да носиш кръста тежък и безсмислен… и това е ход тотално необмислен. Но ето, че моментът днес дойде. Хей, ти… Вдигни главата си сега и изненадай, прободи го ти от раз в сърцето, онзи черен враг страха.
Автор: Мартин Гергов