Фитнес скенер в залата и истината за професионални фитнес уреди

Тази тема може да се определи като продължение на статията „Професионална фитнес зала“.
Но както и да я определите, основното на което ще наблегна са два до болка познати уреда в залата.

Лежанка за вдигане от лег и стойки за клякане.
И така, нека влезнем в залата по вдигане на тежести.
Уредите и спортуващите във фитнес залата могат да
бъдат, колкото полезни поне толкова и опасни.
Може и да не ви се вярва, но това е самата истина.

Както споменах преди време в първа част на тази статия уредите в залата трябва да са професионални, защото не се знае кой, как и с каква цел ще ги използва.

Професионализъм и дизайн

И така, нека влезнем в залата по фитнес и да дадем старт на тази важна тема!
Уредите и спортуващите във фитнес залата могат да бъдат, колкото полезни поне толкова и опасни. На какво се дължи това?

Както споменах преди време в първа част на тази статия уредите в залата трябва да са професионални. Да, и напълно съм съгласен.
Само, че професионално изпипан и в същото време дизайнерски, хм-може би има.

Какво имам предвид!

Да вземем например уредът професионална лежанка за вдигане от хоризонтален лег за пауърлифтъри(ще я озаглавим лежанка П и същата лежанка, но обикновено, която се използва във професионалните фитнес центрове(лежанка Ф).

На пръв поглед не виждаме никаква разлика, като изключим дизайна.
Типичната лежанка Ф използвана по фитнес центровете изглежда доста по красива в сравнение с лежанка П използвана в болшенсвото от случаите от пауърлифтъри.

Това обаче е през погледа на човек, който или за първи път влиза във фитнес зала, или не е тренирал и на двата вида лежанки.
Красотата също не е за пренебрегване и определено привлича първа вниманието на непрофесионалиста.

Професионалистът първо залага на сигурността и качеството на тренировка и едва след това хвърля око на дизайна.
Това е като да караш автомобил без спирачки(ако имате по добър пример, напишете го като коментар)

Да започнем наблюдението „под лупа“ на двата вида лежанки

Първо и двете лежанки се водят професионални – да така е.
Второ нека хвърлим едно око на металната конструкция – видимо няма кой знае каква разлика – точно вида на метала чрез поглед е трудно да се прецени поне от мен.
Трето – сега се насочваме към хоризонталната повърхност на която трябва да легнем.
Опаа – червената лампа на скенера ми започва да пищи.
Лежанка Ф има повърхност, която по скоро прилича на облегалката на по луксозен автомобил.
От долната си страна по път към средата тя е широка и отивайки към частта върху, която трябва да се заеме от гърба ни тя става тясна.

Именно тази тясна повърхност в сравнение с лежанка П, която е с еднаква широчина(би следвало и твърдост) ще доведе до по голяма нестабилност на трениращия вътху нея особено пък ако се мъчи с някоя по непосилна за него тежест, което би следвало да доведе до травма.

Охооо, оуууу, какво обаче предстои!!!

Поглеждайки на ляво и на дясно забелязваме, че при лежанка Ф липсват предпазители, които да защитят трениращия в случай, че щангата стане непосилна за него и трябва да я спусне надолу.
Ами, какво ли ще стане ако предположим, че поради несигурността му той дори я изпусне.

Ето, какво – снимката… кoято снимах скоро на място и добре, че тежестта беше само 30 кг

Това е все едно да си легнал под гилотина и да пробваш, какво ще стане ако я освободиш… може би ще се обезглавиш, ако това е целта.

Ето, че дойде и края на сравнението на двата вида лежанки и сега се насочвам към подложките на които трябва да стъпи тренировъчния партньор.
Честно казано до сега не съм срещал друга лежанка освен лежанка „Ф” на която тези подложки или стипенки да са направени както трябва. Обикновено така са направени, че много по лесно ще връхлетиш заедно с щангата върху трениращия, от колкото да му помогнеш! Странно, но е факт!

Предполагам, че разбрахте разликите между двата вида лежанки дори и чрез само две, три забележки, а със сигурност съм открил и още, но все пак те може да се допуснат, но не е за предпочитане.

Кои са те ли? Добре ще ви спомена и за тях!

Стойките върху, които се поставя щангата на лежанка П са с леко подвижна конструкция, което ще рече, че при оставянето й, омекотява удара на лоста със стойките.
При лежанка Ф тази подвижност я няма, което ще рече, че при по силен сблъсък на тежка щанга с тях вероятността лежанката да се счупи по заварките е доста по голяма.
Също така стойкте на лежанка П се регулират в зависимост от дължината на ръцете на трениращия, както и са двойно подсигурени с по два дебели стоманени щифта на стойка.

Вече разбрахте за гигантските разлики в двата вида лежанки поставени под един общ знаменател – професионални.

Същото е положението и при някои модели стойки за клякане

Съветът ми е да бъдете особено внимателни и концентрирани преди, по време и след завършване на упражненията и задължително със опитен тренировъчен партньор, който да бди постоянно над вас… или поне по време на изпълнението на движението.

И, ако си мислете, че може да осъдите фитнес залата, защото уредът се бил шчупил или пък, че нямало предпазни мерки… хм-м припомнете си как отговори на този въпрос преди време адвокатът от комисията за защита на потребителите Незрет Бабучев.