Ваканционен Герой – Някъде в Югоизточните Родопи – село Одринци

Точно преди няколко дни беше т. нар. Великденска ваканция и една не малка част от хората се юрнаха да почиват.
Аз също реших да си почина за няколко дни, като избрах Югоизточните Родопи.

Честно казано идея си нямам как се почива просто ей така без да вършиш нещо. И освен семинара, който проведох в Ивайловград реших да се посветя и на част от кампанията „Holiday Heroes“. Чиято благотворителна кауза беше да се направят подаръци с храни за хора, които наистина имат ограничени възможности.
Точката на която се спрях беше с. Одринци.

И така запалихме джипа и поехме от Столицата за родния ми град Ивайловград. А следващият ден след тренировка във фитнес „Luxor“ се отправихме към село Одринци.

HOLIDAY HEROES В СЕЛО ОДРИНЦИ

Одринци е село в Югоизточна България, което се намира в община Ивайловград.
Населението в селото е предимно от хора на възраст над 80 години. Според преброяване от ЕСГРАОН през 2013 година е 6 човека.

Именно тук решихме да се спрем да потърсим възрастни хора. На които да помогнем и да ги зарадваме по случай Великденския празник. Преди това се разходихме безуспешно и до село Сив кладенец, което беше още по навътре в Родопите, и още по обезлюдено.
Да помогнеш обаче се оказа наистина нелека задача за която не предполагахме.
След обиколки из село Сив кладенец. И подсвирвания с клаксона на автомобила ни пред кирпичени къщички, които едва се крепяха. Но се виждаше, че в тях има живот. Решихме да се отправим към предното село Одринци, защото никой не ни отвори.
Обикаляхме, обикаляхме, обикаляхме и малко преди да си тръгнем видяхме една бабичка. Тя беше излезнала да нахрани животинките си.

Наистина се зарадвахме, и веднага спряхме пред къщичката й.
В първия момент жената се скри. Но аз се отправих към оградата и започнах да й говоря, че сме от една кампания от телевизията. И че сме тук за да й направим подарък.
Тогава жената се показа и ни каза да си ходим, и че не й трябват нашите подаръци.
Тогава аз се снижих по ниско от тревата за да си изгради наистина доверие към нас. И да разбере, че сме тук за да помогнем без да взимаме, каквото и да било.
Разопаковах пакета да покажа, какво има вътре, обясних й, че съм от гр. Ивайловград. И още, и още обяснения и чак тогава 82 годишната баба Руска плахо отключи старата порта. И стисна ръката ми. Отново й обясних, защо сме тук и тогава бабичката започна да плаче.

Обясни ни как веднъж лоши хора са я излъгали и са й взели голяма сума пари за сина й, който според онези хора бил пострадал в тежка катастрофа.
Разказа ни как са й изпратили и голяма сума за битова сметка и пак са се опитали да я ограбят, идвали са и други хора да крадат.
Бабичката беше изгубила всякакво доверие и след като беше починал и съпруга й, се молеше всеки ден да умре и тя, защото само се мъчи и не й се живее.
Разказа ни как добри хора вече почти няма. Как едно време хората са били истински, а сега вече всеки се опитва да те излъже и да те ограби.

АВТОБУС, МАГАЗИН, ДОКТОР – ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

След като баба Руска се отпусна и започна да разговаря по спокойно с нас, тя ни разказа и как се храни след като аз й зададох няколко бързи въпроса.
Сутрин закуската й представляваше 2 обикновени вафли и хапчета за кръвно, а на обяд и вечеря – някаква манджичка, която си приготвя с подръчни продукти.

В това село няма магазин, а веднъж седмично идва бус с хранителни продукти.
Тук няма доктор, няма таксита, няма автобусна спирка, но има хора броящи се на пръстите на едната ръка, които скоро ще си отидат и никога повече няма да ги срещнете.
Хора запазили в себе си добрината и истината, такава, каквато е тя! Истински хора! Бъдете като тях!

P.S. След като внесох продуктите в къщичката на бабичката, чийто под беше от пръст, тя плахо ми зададе още един последен въпрос: „Чедо да не ме отровите с тези храни“.
Тогава аз отново й дадох един куп доказателства за моята баба, както и за родителите ми, написах й телефонния си номер… направих всичко по силите си за да повярва, че все още има добри хора!