В следващите редове ще Ви споделя една случка от днешния работен ден, която наистина „зареди батериите ми“, имайки предвид факта, че от 2 дни имам лека настинка.
Спира кола пред магазина за хранителни добавки на Reflex в ж.к. Манастирски ливади, гр. София
Часът е около 17.30 часа и получавам във фейсбук следното съобщение:
„Спира кола пред магазина. Слиза младо семейство с две деца – бебенце и около 4 годишно момченце. То слиза от колата и се изстрелва към витрината. Застава слисано и удивено отпред и казва. Уаааааау!!!
И аз искам да стана такъв! С мускули, силен и голям. Лелеееее…
Мамо и аз искам да стана такъв. Супер, супер, супеееер! И аз искам за стана такъв … Накрая майката „откача“ и започва да му крещи – Хайде тръгвай, сто пъти го повтори това! Малкия обаче стои и те гледа слисано на витрината и не я отразява изобщо. Очетата му светят, все едно е пред елха с подаръци. Накрая въздъхва с огънче в очите и офейква“!
Да си знаеш, че някъде, някой, някъде се е вдъхновил по детски искрено и дано това му остане докато порастне. Току що стана!
Сърдечно благодаря за споделената случка Тити. / Мартин Гергов
