Излизането от зоната на комфорт не е лесно, но е полезно за психиката. То изисква подготовка, дисциплина и характер!

Преди няколко дни направих нещо, което за много хора вероятно изглежда малко лудо. Изтичах общо 12 километра – 7 километра на пътека във фитнес залата и още 5 километра навън в парка, облечен в костюм на динозавър – Рекс. Самият костюм беше напомпан с въздух от малък вентилатор, но въздухът вътре реално е ограничен. Това означаваше, че охлаждането на тялото ми беше доста по-трудно и постепенно ставаше все по-горещо.

За някои това може да изглежда просто като забавление или лудост. За мен обаче това беше още един начин да направя нещо, което ме изкарва от зоната ми на комфорт. И тук искам да кажа нещо много важно:

Да излезеш от зоната си на комфорт не е лесна задача

Не става с едно решение. Не става с мотивационно видео. Не става с това просто да си кажеш: „От утре ще бъда по-дисциплиниран.“ Това се изгражда. Малко по малко. С тренировки. С постоянство. С дисциплина. С преодоляване на трудности. И най-вече – с действие.

Когато някой ме види да тичам 12 километра в костюм на динозавър, да карам велосипед на хиляди километри от София до Дубай. Както и да направя „Обиколка на България с колело Балканче“ или да правя физически предизвикателства, може да си каже:

„На него му е лесно, защото е трениран.“

И донякъде е така. Но аз не съм се родил с тази издръжливост. Тя е изградена през годините. Аз съм бивш държавен рекордьор и четирикратен национален шампион по силов трибой, бил съм четвърти в света по мъртва тяга, дългогодишен фитнес треньор в София съм. Бил съм професионален военнослужещ и съм преминавал през различни физически и психически предизвикателства. Имал съм дори кратък досег с подготовката и средата на Френския чуждестранен легион.

ГЛЕДАЙ ВИДЕОТО ДО КРАЯ

През годините съм поставял тялото и психиката си в ситуации, в които трябва да продължиш, когато не е удобно. Правил съм и големи велосипедни преходи, включително от София до Дубай с велосипед, както и обиколка на България с „Балканче“. Всичко това не се случва за един ден. То е резултат от години на подготовка. И точно затова вярвам, че ако човек иска да излезе от зоната си на комфорт, трябва първо да започне да подготвя себе си.

Най-лесният начин? Започнете да тренирате във фитнес зала с мен!

Не е необходимо веднага да тръгвате на 6000-километрово велосипедно приключение. Не е необходимо да тичате 12 километра. Не е необходимо да правите нещо екстремно. Може да започнете много по-просто.

Започнете да тренирате с личен фитнес треньор с опит

Фитнес залата е едно от местата, където човек може постепенно и контролирано да започне да разширява границите си. Но не започвайте сам, а започнете с личен фитнес треньор, който води тренировка само с вас, а не с няколко човека едновременно! Първоначално може да ви е трудно!

Може да се изморявате бързо. Може да не знаете как се изпълняват упражненията. Може да се притеснявате, че другите ви гледат. Може да нямате желание да тренирате в някои дни. И точно там започва промяната. Отивате въпреки това. Правите тренировката. Следващия път отново. И след време започвате да усещате нещо много интересно.

Тялото ви се променя, но заедно с него започва да се променя и психиката ви.

Фитнесът не е само за мускули

Много хора възприемат фитнеса единствено като начин да изглеждат по-добре. Разбира се, тренировките могат да помогнат за изграждането на мускулна маса, сила, издръжливост и по-добра физическа форма. Но според мен една от най-големите ползи е друга.

Тренировките в комбинация с правилно хранене – изграждат навици.

Когато започнеш да тренираш редовно, разбираш, че резултатите не идват веднага. Правиш една тренировка – почти нищо не се променя. Правиш десет – започваш да усещаш разлика. След няколко месеца вече виждаш резултатите. След години разбираш колко много може да се промени човек – физически и психически, когато е постоянен. Това е един от най-важните уроци, които фитнесът може да даде: резултатите идват от натрупването на малки действия.

Постоянството е по-важно от мотивацията

Мотивацията е хубаво нещо. Но тя не е постоянна. Има дни, в които си мотивиран и нямаш търпение да тренираш. Има и дни, в които изобщо не ти се става от дивана. Ако разчиташ само на мотивацията, много лесно ще спреш. Затова аз вярвам повече в дисциплината.

Дисциплината означава да направиш това, което трябва да направиш, дори когато не ти се прави. Точно така се изграждат резултатите. Не с една невероятна тренировка. А с много тренировки, които си направил, когато никой не те е гледал и когато не си имал особено желание.

Ако не знаете откъде да започнете – потърсете личен фитнес треньор с опит

Една от най-големите грешки на начинаещите е да влязат във фитнес залата и да започнат да правят упражнения без ясна представа какво правят. Аз съм дългогодишен фитнес треньор и именно затова знам колко голяма разлика може да направи правилното начало.

Когато човек няма опит, той не знае непременно:

• Кои упражнения са подходящи за него;
• Как правилно да изпълнява дадено упражнение;
• Как да диша;
• Как да избере правилната тежест;
• Колко серии и повторения да направи;
• Колко да почива;
• Как да прогресира;
• Кога да увеличи натоварването;
• Как да избегне лоши двигателни навици.

И тук ролята на добрия фитнес треньор е много важна. Не става въпрос просто някой да стои до теб и да брои повторенията. Истинският личен треньор трябва да ти помогне да се научиш да тренираш.

Защо предпочитам индивидуалната тренировка?

За мен има голяма разлика между това треньорът да води индивидуална тренировка само с теб и да води едновременно няколко души. Когато тренировката е индивидуална, вниманието е насочено към един човек. Може да се следи техниката. Може да се коригират грешките още в момента. Натоварването може да бъде съобразено с конкретния човек. Темпото може да се промени според неговото състояние. И най-важното – програмата не трябва да бъде просто еднаква за всички.

Всеки човек има различно ниво, различна история, различни цели и различни възможности.

Точно затова аз смятам, че добрата персонална тренировка трябва да бъде персонална не само по име, а и по съдържание.

Фитнес треньорът не трябва да тренира вместо теб

Има обаче нещо, което е важно да бъде ясно. Треньорът може да ти покаже пътя. Може да ти даде знания. Може да те коригира. Може да те мотивира. Може да ти помогне да преминеш през труден момент.

Но той не може да тренира вместо теб. Ти трябва да направиш повторението. Ти трябва да дойдеш в залата. Ти трябва да спазваш режима си. Ти трябва да бъдеш постоянен. Треньорът е човекът, който може да ти помогне да стигнеш по-правилно и по-бързо до целта. Но усилието трябва да бъде твое.

Малките победи отключват по-големи способности

Едно от най-интересните неща, които съм наблюдавал през годините, е как човек започва да се променя не само физически. Започваш с нещо малко. Например първата ти цел е да тренираш два или три пъти седмично. След време започваш да вдигаш по-големи тежести. После можеш да тичаш повече. После започваш да ходиш на походи. След това може да се решиш на нещо, което преди си смятал за невъзможно.

Постепенно отключваш способности, за които дори не си подозирал, че притежаваш.

Това е една от причините толкова много да вярвам в тренировките. Те не променят само тялото. Те могат да променят начина, по който човек възприема собствените си възможности.

От фитнес залата до реалния живот

Това, което научаваш във фитнес залата, не остава само във фитнеса. Когато свикнеш да бъдеш постоянен, това започва да се пренася и в други сфери. Когато се научиш да понасяш физически дискомфорт, започваш да приемаш по-спокойно и други трудности.

Когато постигнеш първата си голяма цел, започваш да вярваш, че можеш да постигнеш и следващата. Когато научиш, че резултатите изискват време, започваш да бъдеш по-търпелив. И когато веднъж си доказал на себе си, че можеш да направиш нещо, което преди си смятал за невъзможно, вече гледаш по различен начин на следващото предизвикателство. Точно това се случи и при мен през годините. От фитнес и силовия трибой. От тренировките. От военната подготовка. От различните физически предизвикателства. От велосипедните преходи. От София до Дубай. От обиколката на България с Балканче. И сега – 12 километра като динозавър.

На пръв поглед това са напълно различни неща. Но в основата им стои едно и също: Да решиш, че ще направиш нещо трудно, да се подготвиш и след това да не се откажеш при първия дискомфорт.

Не бързайте. Започнете оттам, където сте

Ако в момента не тренирате, не се сравнявайте с човек, който тренира от 10, 20 или 30 години. Не се сравнявайте и с мен. Моята физическа подготовка е резултат от десетилетия тренировки и различни житейски изпитания. Вашата задача е друга.

Да започнете от вашето ниво. Първата тренировка. Първите 20 минути. Първите няколко упражнения. Първите 5 километра. Първата малка цел. След това още една. И още една. Докато един ден не се обърнете назад и не осъзнаете, че човекът, който сте били преди няколко години, вече не съществува.

Зоната на комфорт се разширява постепенно

Аз не вярвам, че трябва постоянно да живеем извън зоната си на комфорт. Всеки има нужда от почивка. Има нужда от възстановяване. Има нужда от спокойствие. Но не трябва да позволяваме комфортът да се превърне в затвор. От време на време трябва съзнателно да направим крачка извън него.

Да опитаме нещо ново. Да натоварим тялото си. Да приемем предизвикателство. Да се научим на ново умение. Да направим нещо, което ни кара да се страхуваме или поне да се чувстваме неудобно. Но за да правим по-големи неща, трябва да бъдем подготвени. Подготовката създава увереност. А увереността ни позволява да поемаме по-големи предизвикателства.

Затова, ако ме питате откъде да започнете да излизате от зоната на комфорт, моят отговор е прост:

• Започнете с тренировки във фитнес залата с личен фитнес треньор с практически опит, а не с дипломи и курсове и богат на теория.
• Не е необходимо да ставате професионални спортисти.
• Не е необходимо да вдигате огромни тежести.
• Не е необходимо да тичате маратони.

Просто започнете! Защото понякога най-голямата граница не е физическата. Тя е тази, която сами сме си поставили в главата!

Бъдете постоянни. Бъдете дисциплинирани. Ако не знаете как – потърсете добър личен фитнес треньор, който да работи индивидуално с вас и да ви покаже как да тренирате правилно. И малко по малко ще започнете да усещате промяната. Първо в тялото. След това в ума. А накрая – и в начина, по който гледате на собствените си възможности.

Защото понякога най-голямата граница не е физическата. Тя е тази, която сами сме си поставили в главата. А когато започнем да я разширяваме, започваме да откриваме колко повече можем. Аз лично продължавам да го правя. Понякога с тежка щанга. Понякога с велосипед. Понякога с „Балканче“. А понякога… с костюм на динозавър. Рекс също има зона на комфорт. Въпросът е кога ще решим да излезем от нашата.

В крайна сметка, какво реално съм тренирал преоблечен като „Динозавър Рекс“ и за какво, трябва да внимавате?

1. Психическа устойчивост

В нормални условия мозъкът ти казва: „Горещо ми е, неудобно ми е, защо да продължавам?“ Ти обаче продължаваш. Това тренира способността да издържаш на дискомфорт, без веднага да прекратяваш задачата.

2. Толерантност към дискомфорт

Това е едно от най-ценните качества при спорт, дълги преходи, експедиции и други предизвикателства. Започваш да различаваш: „Това ми е неприятно“ от „Това е опасно и трябва да спра.“ Това разграничение е много важно.

3. Самоконтрол

Костюмът е направил бягането психологически по-трудно. Освен физическото усилие трябва да контролираш темпото и реакцията си към жегата. Така се упражняваш да не вземаш решение под влияние на първоначалния дискомфорт.

4. Увереност

След подобно преживяване вече имаш конкретно доказателство: „Мога да се справя с нещо трудно, дори когато условията не са идеални.“ Това после се пренася и към други области – тренировки, пътувания, работа, публични изяви, нови проекти.

5. Адаптация към непредвидени условия

Има нещо особено ценно в това, че тренировката е направена не просто като тренировка, а в необичайна среда и костюм. Това развива способността да функционираш, когато условията не са такива, каквито ти се иска да бъдат.

Но има една много важна подробност

Не бих нарекъл самото прегряване полза. Точно обратното – ако костюмът ограничава охлаждането, комбинацията от бягане + висока температура може да увеличи риска от прегряване и топлинно заболяване.

Тоест! Ползата е от доброволно приемането на предизвикателството и дискомфорта, а не от това да се довеждаш до опасно прегряване. Защото има огромна разлика между: „Ще издържа нещо трудно.“ и „Ще игнорирам сигналите на тялото, независимо какво става.“ Второто не е излизане от зоната на комфорт – това вече може да бъде ненужен риск.

Като цяло този пример е особено интересен и може да се опише като:

Физическо натоварване + термичен дискомфорт + психологически дискомфорт + публичност.

Защото когато тичаш 5 км в градски парк като Рекс – не само тялото ти е под напрежение. Хората те гледат, снимат, реагират – тоест съзнателно приемаш, че трябва да се справиш и със социалния дискомфорт. И точно това го прави много добър пример за излизане от зоната на комфорт.

„Понякога трябва съзнателно да направиш нещо, което ти е неудобно, за да разбереш, че границите ти не са там, където си мислил. Въпросът не е да търсиш дискомфорт на всяка цена, а да не позволяваш на комфорта да определя докъде можеш да стигнеш.“ И тренировката като Рекс определено е запомнящ се пример! 🙂